Гюнтер Ферхойген твърди, че съществува опасност Ттурция да изпадне в плен на "антиевропейски фундаменталистки ислямизъм", ако не бъде приета в ЕС. Но ако реалната опасност от ислямистки рецидив се използва като аргумент, то нека не се забравя, че задачата на ЕС не е да донесе демокрация, правова държава и лична свобода на своите страни-членки; това е по-скоро предпоставка за приема в общността. Ако Ферхойген смята, че изборната победа на турския премиер Ердоган преди две години е променила "коренно" положението в Турция, то на него му липсва историческа перспектива. На фона на половинвековната Османска империя, две години трудно могат да се приемат като гаранция за бъдещето.

70-те милиона турски граждани не живеят нито в Анкара, нито в Истанбул, нито в туристическите крайморски центрове; преобладаващата маса живее в Анадола. Културната разлика между Анадола и споменатите градове е голяма, а културната разлика спрямо сегашните страни-членки на ЕС е огромна - да не говорим пък за разликата между турците и жестоко репресираните до вчера кюрди в източната част на страната.

Оптимистичното очакване, че една демократична Турция ще се превърне в образец за другите мюсюлмански страни, та дори в "мост към исляма", е чиста спекулация. Сред арабските народи и държави все още е съвсем жив споменът за вековната тирания на турските султани; а към това трябва да се добави и дълголетното военно сътрудничество на Турция с Израел. Турското членство би могло да се превърне обаче в прецедент за Мароко, чиято молба отдавна вече е представена в Брюксел. Дали след това няма да последва Алжир? Във всеки случай ЕС ще получи и други молби; в американските медии вече се агитира за приема на Украйна, Грузия и Армения.

Нито историята, нито географията или икономията доведоха Брюксел до рационален стратегически анализ. Ако Турция бъде приета, Грузия, Армения, Иран, Ирак и Сирия ще станат непосредствени съседи на общността; това ще доведе до неизбежни външнополитически усложнения за съюза.

В икономическо отношение, Турция има най-нисък стандарт в сравнение с всички други страни от ЕС; затова Анкара разчиташе на значителна финансова помощ от Брюксел. С приема на десетте нови страни тази година, населението на ЕС се увеличи с една пета, но общият обществен продукт - само с една двайста. Евентуален турски прием ще доведе до още по-рязко нарастване на населението; само че турският обществен продукт е значително по-нисък. С приема на Турция и други страни, ЕС ще се изсили много в икономическо и финансово отношение - във всеки случай бъдещите разочарования са неизбежни.

Ръководните държавници на европейските нации и членовете на досегашната, както и на новата Европейска комисия са на път най-лековерно да ни натоварят с бреме, което ще се окаже непосилно за всички нас. Това претоварване и пресилване може да постави под реална заплаха уникалното историческо начинание за интеграцията на Европа. На края от всичко това може да остане само една зона за свободна търговия.