В трите си досегашни романа той разказва за ядрен удар, нанесен от турски агент, за разрушаването на Вашингтон и за победоносния поход на турските войски в Берлин.

Да започнем от последната му книга. Действието се развива през 2010. Старият континент е обхванат, както казва Турна, от “европейската болест”: национализъм, преминаващ в расизъм, който избива в масови гонения на турци и мюсюлмани в Нидерландия, Франция и Германия. ЕС отдавна е прекъснал преговорите с Анкара. В Германия и Австрия на власт отново са нацистите. Еврокомисията се обявява за недееспособна, а в балтийските републики фашисти преследват руските семейства. Тогава руската армия предприема “изпреварващ удар”, като пресича германската граница, активно подпомагана от турски специални части. Така руснаци и турци спасяват Европа от фашизма. Книгата се казва “Третата световна война”, тъй като едновременно воюват също Китай и САЩ.

Турна няма никакво съмнение, че Западът ще изгуби тази война не само в неговата книга. “Те не могат да ни колонизират отново”, казва той в интервюта, “тъй като този път срещу тях ще се надигнат на изток Китай, Индия, Русия и Турция.”

Успехът на книгите на Турна в родината му върви ръка за ръка с постепенното охладняване към Европа. В края на септември желанието за членство в ЕС падна от 73 на 63 процента. Само малка част от онези, които са “за”, вярват, че Европа играе честно и един ден ще отвори портите си за турците. Специално за младежта, която е главният читателски резервоар на Турна, начинът, по който той преобръща тезата за “сблъсъка на цивилизациите”, притежава явно убедителна сила. “Третата световна война” е вече третата му книга, която от месеци оглавява класациите на бестселърите, а първият му роман “Метална буря” се филмира и скоро ще излезе по кината.

Феноменът Турна има доста неприятен привкус, който не може да се оправи със западната самокритика и критиката по адрес на Европа. Турна и неговите книги са нещо повече от израз на една разочарована и измъчена турска душа. Те са и точно проектирани търговски операции. Нещо повече, те са съзнателно предназначени да създават настроение, да изграждат образа на врага, и може би не са чак толкова маловажни инструменти на голямата политика.

“ЕС има две възможности: да се промени, интегрирайки Турция, или да продължи политиката си на изолация и да се разпадне.” Така младият автор обяснява основната идея на книгите си. Но нали по абсолютно същия начин се аргументира и премиерът Ердоган, който вещае културна война между ислямския свят и Запада, ако страната му не бъде приета!