Коментар на Йенс Турау:

През последните дни се усещаше, че нещата вървят натам: говореше се за трескава дипломатическа активност между Анкара и Берлин, за поредица от преки разговори, вкл. между външните министри на Германия и Турция Зигмар Габриел и Мевлют Чавушоглу. А както разбираме сега, през последните дни е имало и личен разговор с президента Реджеп Тайип Ердоган. Вчера турският премиер Бинали Йълдъръм беше в Берлин, срещна се с канцлерката Ангела Меркел и каза в интервю за германската телевизия, че искал Дениз Юджел да бъде освободен. Това изречение обаче ни озадачи, защото нали точно турското правителство преди една година нареди германският кореспондент да бъде задържан и да бъде тикнат в затвора без обвинение.

Сега обаче надделява радостта. Защото Дениз Юджел, за когото в продължение на цяла година се застъпваха хиляди негови колеги, приятели и близки в Турция и Германия, сега излиза от затвора. Вярно, че прокуратурата настоява за 18 години лишаване от свобода, но това, че сега съдът го освободи говори вече за нещо съвсем различно. Да се надяваме, че е така.

Турция се надцени

Причината за това обаче едва ли ще да е тази: турският президент Ердоган да е размислил и решил в бъдеще вече да спазва човешките права. Със сигурност тук не става дума и за някаква победа на правовата държава, защото освобождаването на Юджел е политически акт. Такъв акт беше и неговото задържане преди 12 месеца.

Не, причината по-скоро е друга: Турция разбра, че през последните месеци се е забъркала  в прекалено много конфликти: с Германия - заради задържането на нейни граждани; пак с Германия - заради неописуемите сравнения с нацистите, изречени от Ердоган; с други европейски страни - заради подобни проблеми; с партньора си в НАТО САЩ - заради нападенията срещу кюрдите в Сирия...

Задържането на Дениз Юджел под предлог, че бил подкрепял тероризма, обтегна германо-турските отношения така, както никога преди не се бе случвало. И сега изглежда, че нещата вървят към оправяне. Но в същото време не бива да забравяме, че и други германски граждани се намират в Турция зад решетките - повечето от тях също са неоснователно обвинени.

Властта на Ердоган не е безгранична

Наред с факта, че невинният Дениз Юджел отново е на свобода, най-важното послание може би е това: че властта на заблудения автократ Ердоган има граници, поне що се отнася до отношенията му с чуждите държави. Затова сега е важно германското правителство - сегашното служебно и най-вече бъдещото - да не се връщат към обичайния дневен ред в отношенията с Анкара. След неуспешния опит за преврат срещу Ердоган през лятото на 2016 година се промениха много неща: състоянието на човешките права в Турция е повече от критично, което прави немислимо членството на страната в ЕС. Затова Берлин в бъдеще ще трябва да подхожда много по-резервирано, особено по отношение на оръжейните сделки с Турция, която е партньор от НАТО. Една от тъмните страни на усилията за освобождаване на Дениз Юджел бяха опитите на външния министър Зигмар Габриел да обвърже желаната цел именно с перспективата за бъдещи оръжейни сделки с Германия.

Вероятно последен шанс за Габриел     

И все пак: освобождаването на журналиста е и успех за дипломацията - за положените усилия от германското външно министерство и лично от министър Зигмар Габриел, който все повече изпада в немилост вътре в партията си ГСДП. И който поради тази причина почти вече няма шансове да остане на поста външен министър в една евентуална нова широка коалиция. Изглеждаше така поне до днес. Неговият принос за освобождаването на Дениз Юджел обаче сега подобрява значително шансовете му.