Първият и единствен Нобелов лауреат на Турция, Орхан Памук, бе осъден този месец на парична глоба, защото наранил чувствата и гордостта на шестима турци. В началото на март полицията арестува двама журналисти и упорито преследва един непубликуван ръкопис, който според прокуратурата бил възложен от едно престъпно сдружение. В рамките на кампанията за издирване на всички възможни копия на ръкописа - който се нарича "Армията на имама" и тематизира растящото влияние на ислямисткото движение Фетулах-Гюлен върху правосъдния и полицейския апарат - бе претърсена и редакцията на ляволибералния вестник "Радикал".

Премиерът Ердоган е подгонил и един карикатурист, защото го бе изрисувал в един вестник като свиня. А един професор теолог заяви, че жените, станали жертва на изнасилване, сами си били виновни, защото се обличали много предизвикателно; Върховният академичен съвет допусна това изявление, позовавайки се на свободата на мненията. Какво става с Турция, която до скоро минаваше за модел за демокрация в ислямския свят? Наистина ли Турция е така демократична, както често я описват, или просто ставаме свидетели на голямо отстъпление що се отнася до свободата на словото?

Натиск и манипулации

Етиен Махчупян, бивш главен редактор на арменско-турския вестник "Агос", се оплаква от манталитета на държавния апарат и от закони, които по принцип са насочени против свободата на словото. Правосъдната система по традиция упражнявала натиск върху журналистите. Военните поддържали контакти с медиите и ги манипулирали, а политиката имала склонността да създава благоприятно настроени към нея медийни организации. Освен това има журналисти, които по идеологически причини не се стремят към независимо мнение, казва Махчупян.

В последния индекс на организацията "Репортери без граници" Турция заема 138 място - от общо 178 страни. "68 журналисти са понастоящем в затвора, стотици биват преследвани заради журналистическата им работа", пише Серкан Демирташ в умерено критичния вестник "Хюриет". Най-голямата заплаха произлизала от оспорвания закон за борба срещу тероризма. Срещу Ахмет Сик, автора на споменатия по-горе критичен ръкопис, който се издирва от полицията, също се отправят обвинения в терористична пропаганда.

Впрочем става дума не само за свободата на словото, но също за национализъм и за състоянието на турското правосъдие. През 2005 година Орхан Памук заяви пред един швейцарски вестник: "Турците са избили в своята страна 30 000 кюрди и един милион арменци." Мнозина турци изобщо не искат да си спомнят за изтреблението на арменците. Ултранационалистическият адвокат Кемал Керинчиз подаде жалба срещу Памук и след три опита, и с помощта на Върховния касационен съд, докара нещата до съд.

Междувременно Керинчиз е в предварителния арест - той е един от голямата група обвиняеми по делото за подготовка на държавен преврат. Присъдата срещу Орхан Памук е важен прецедент. Това означава, че всеки турчин - а те са близо 78 милиона - може да реши, че е обиден и да търси по съдебен ред парична компенсация от Памук.

Въпрос на манталитет

Известният писател не е единственият, който изпитва натиска на правосъдието. През октомври пред един истанбулски съдия застана германско-турският писател Доган Акханли, а през февруари започна процесът срещу писателката и социоложка Пинар Селек. И двамата са обвинени в участие в терористични акции, въпреки че доказателствата са много тънки.

"Крайно време е нашите закони и нашата правна култура да се реформират съгласно принципите на свободата на словото", пише публицистът Мустафа Акьол. Той казва, че хората трябва да имат възможност да критикуват правителството и военните, но главното препятствие бил "всеобщият нелиберален манталитет".