Бившият германски външен министър Йошка Фишер пише следното на страниците на в. "Зюддойче Цайтунг":

След като ЕС си игра дълги години с Анкара на "иди си, ела си", сега Турция обръща гръб на Европа, за да се посвети на новата си роля - да се превърне в регионална сила. Такава е логиката на тъй наречения "нео-османски обрат" във външната политика на Анкара. Тук се съчетават интереси и идеология. От една страна Турция иска да стане регионален хегемон, на път към една глобална роля, от друга се изживява като модел за успешна модернизация на ислямско-демократична основа.

А ако Иран се ядоса?

Но тези претенции рано или късно ще вкарат Турция в сериозен конфликт на интереси с Иран. Защото, ако турската линия се наложи, Иран и радикалите в региона ще се окажат сред губещите. И Техеран знае това. Правителството на Ердоган се опитва да поддържа добри отношения със съседен Иран, но както в Ирак, така и в Сирия и Палестина амбициите на сунитска Турция неизбежно ще трябва да отблъснат разпространението на влиянието на иранските шиити. А това означава - конфликт.

Драматичното влошаване на турско-израелските отношения зависи от очертаващото се турско-иранско съперничество, което съдържа за Израел не само негативни, но и позитивни елементи (отслабване на Техеран и на радикалите). Само че за регионалната сила Турция интересите на палестинците са по-важни от отношенията й с Израел. Това важи още повече предвид революционните промени в арабския свят. Всъщност Ердоган извърши една класическа смяна на коалицията.

На фона на тези развития Израел се оказва във все по-трудно положение, което налага стратегическа преориентация - ако не желае да изпадне в още по-голяма международна изолация. А това не е без значителни рискове. Израелският отговор може да се състои само от едно истински сериозно предложение за преговори към палестинците, с цел сключването на мирно споразумение.

Разместване на плоскостите

Под натиска на арабската революция палестинците се превръщат в динамичен фактор. Първо Хамас: с кризата в Сирия, новата роля на ислямизма в региона и постреволюционната фаза там, съюзът на Хамас с Техеран се оказва все по-проблематичен. Остава да се види дали накрая "турската линия" ще се наложи или не срещу радикалите. Във всеки случай групировката Хамас е изправена пред много важни решения.

Казаното ще бъде още по-вярно, ако дипломатическата офанзива на палестинското правителство в ООН протече успешно. В речта си в Кайро Обама беше обещал независима палестинска държава до една година; именно на това се позовава сега президентът Абас. От решаващо значение ще бъде какво ще стане на следващия ден. Ще успее ли Абас да удържи динамиката в релсите на дипломацията или тя отново ще изригне в насилие? И как ще изглежда палестинският път към мира след Ню Йорк? В Близкия Изток предстоят дни и седмици от решаващо значение.