Във връзка с онлайн-демокрацията, изведнъж на световната сцена излезе едно кръчмарско политиканстване, което доскоро уютно си се подвизаваше в съответните провинциални питейни заведения. Но постепенно това, иначе безобидно, претакане на чуто-недочуто взе да става агресивно. И да се опитва да избие провинциалните си комплекси с лъжи, полуистини, конспиративни теории, обиди, ругатни и различни истерии. Ето пет примера за тази конфузна туршиено-ракиена политология:

1. ЕС трябва да се разпадне. Вариант: За България ще бъде най-добре да напусне Евросъюза.

Има възгледи, които са само глупави. Има обаче глупави възгледи, които са и опасни. Горният е от втората категория. Очевидна глупост е да вярваш, че в епохата на глобализацията националните държави (а особено малки, изостанали и без ресурси) биха се справили по-добре, отколкото когато са съюзени в един общ пазар, защитават общи ценности и най-вече – поддържат мира на един континент, където векове наред се е проливала кръв.

Колкото до България: добре, ще излезе, а после? Всички вносни стоки ще поскъпнат, ще трябва да се дават много повече пари за отбрана, граници и т.н., хората радикално ще обеднеят и ще озвереят. Списъкът на предимствата от членството в ЕС е дълъг, списъкът на недостатъците е празен. А под черта остава една доста стряскаща перспектива: Северна Корея. Който иска да живее в нова Северна Корея – нека дърпа България навън.

2. За войните в Близкия изток, за бежанците и тероризма виновни са западните държави. Вариант: Със своите интервенции САЩ разбутаха региона и сега ние плащаме сметката.

Това е само полуистина, но понякога полуистините са по-лоши от лъжите. Вярно е, че военните намеси на САЩ в Афганистан и Ирак, както и операцията на НАТО в Либия, не осъществиха „внос на демокрация”. Вярно е, че заиграването с един или друг местен диктатор и въоръжаването на една или друга групировка само влошават положението. И накрая: вярно е, че закриляната от САЩ Саудитска Арабия разпространява в региона и по света една консервативно-агресивна версия на исляма, която подхранва тероризма. Но проблемите в Близкия изток са си главно „домашно производство”. След злополучния френско-британски опит през 1916 г. да се преразпредели османското наследство (Споразумението Сайкс-Пико, в което, впрочем, изходно е трябвало да участва и Русия), нововъзникналите национални държави имаха цял век време да изградят някаква икономика и някаква държавност. Нищо такова не се случи. За сто години в Близкия Изток се наблюдаваха единствено провал след провал на различните местни елити – племенни, етнически, религиозни, светски, идеологически, просъветски, проамерикански и т.н. С две думи: когато ще обвиняваме „Запада”, нека помним и тези провали, които са далеч по-решаващи.

3. „Не са бежанци, мигранти са!”

Патосът на това възклицание е разбираем: едните са под закрилата на Женевската конвенция, другите – не. Но нека да си зададем простия въпрос: кой и с какви ресурси може да извърши „отсяването” на едните от другите, при положение че част от тези милиони хора нямат документи? Това просто е невъзможно. И още: мигар може сериозно да се твърди, че в Афганистан, Пакистан или Еритрея някой дава пет пари за политическите и граждански права на хората? Накрая: на какво основание отричаме правото на мигрантите да търсят по-добър живот? Та нали цялата човешка цивилизация е изградена върху миграцията? Днешните европейци са дошли от Африка, днешните българи – от Азия, а тъкмо европейските мигранти са вносителите на по-модерна цивилизация в Америка и Австралия.

4. „Меркел ги покани – тя да си се оправя!”

Това грубо опростяване на фактите всъщност ги изопачава. Вярно е, че многобройни политици – както в Германия, така и в Европа – критикуват Ангела Меркел за спонтанната ѝ реакция. Но първо, всички признават, че главният ѝ мотив е бил хуманитарен. И второ, германската канцлерка не ги „покани”, а само заяви, че в Германия няма ограничение за хората, които искат политическо убежище. И то си е така по закон. Друг е въпросът, че това по същество правилно изявление навярно беше неуместно в този момент и в този контекст. Има обаче и един много по-сериозен аргумент срещу опростенческото „Меркел ги покани…”. Дори да не ги беше „поканила” – как се спират милиони невъоръжени хора? Ще кажете: затваряме границите и стреляме на месо. Нима забравяме обаче, че Европа живее и диша именно благодарение на отворените граници? И нещо още по-важно: кой ще се съгласи да стреля или да нарежда да се стреля срещу невъоръжени цивилни хора? Това е нечовешко, неморално, то не може и не бива да се случва в Европа през 21-ви век. Политиците добре го знаят – и знаят до какво ще доведе стрелбата по границите. Явно обаче много хора не го знаят. Или не искат да знаят.

5. „Само Путин може да оправи работата!”

Това ми е любимият апотеоз на туршиено-ракиен политологически анализ. Защото Путин нито разполага с финансовия и военен ресурс да спре войната в Сирия, нито пък – и това е решаващото – има такива цели. Неговите цели са съвсем други, те произтичат от архаичното му политическо мислене и се формулират така: за мен е най-важно да запазя присъствието си в региона и да докажа на Запада, че Русия не е някаква обикновена „регионална сила”. Същата нагласа, впрочем, доведе до окупацията на Крим и до войната в Източна Украйна, а по-късно до раздора с колегата-автократ Ердоган. Ясно като бял ден, е че Путин изобщо не иска да помага на Европа в кризата с бежанците или пък в борбата срещу тероризма. Напротив, главната му геостратегическа цел е да отслаби Европа – просто защото в неговото съзнание на международната сцена няма място за толкова много „големи играчи”; той смята, че на детската площадка трябва да останат само батковците от Москва, Вашингтон и Пекин. А прословутите „опорни точки”, които неговата пропагандна машина пробутва на лековерните и податливи хора извън Русия – за моралния упадък на слабата, безхристиянска, хомосексуализирана, кончитовурстена и грохнала Европа – са просто един от инструментите му за отслабване на Евросъюза. Да не отваряме дума за беззаконието в самата Русия, за политическите репресии и убийства, за олигарсите и масовото промиване на мозъци. Нима искате да живеете в такава държава? Лично аз - не.

Във връзка с онлайн-демокрацията доста хора с приятна изненада откриха, че разбират от политика и от журналистика повече от професионалистите. Разбира се, никой не бива да бъде лишаван от приятни изненади, но нека все пак с почтителен шепот да издам на тези "експерти" една тайна: много често "експертността" им е конфузна и смехотворна.