Никога преди това мирни племена не са били депортирани така безмилостно, както племето чероки през 1838 година. И никога преди това заграбването на чужда земя не е предизвиквало такъв разгорещен обществен дебат. Във времето, когато се разиграва този епизод от американската история, се решава въпросът дали в САЩ е възможно бели и индианци да живеят заедно.

Джаксън и неговата фикс идея

За разлика от много други индиански племена, чероките възприемат стратегията на асимилацията, тъй като са наясно, че със сила не могат да спрат нашествието на белите. Така бившите войни се превръщат в животновъди, кръвното отмъщение отстъпва място на съдилища, а племенните съвети биват заменени с парламент. Чероките си имат училища, собствена писменост и дори вестник.

Американското правителство ги подкрепя с надеждата, че ще се покръстят и ще преотстъпят на белите голяма част от земите си. Чероките обаче са на друго мнение - само малцина от тях стават християни. Племето категорично отказва да отстъпи дори и педя от земите си, които се простират в щатите Джорджия, Алабама, Тенеси и Северна Каролина. Така на президента Андрю Джаксън, избран през 1829 година, не му остава нищо друго, освен да прогони индианците със сила.

Чероките, както и всички други индиански племена, населяващи тогавашните 24 на брой американски щати, е трябвало да бъдат преселени на запад. Това се превръща във фикс идея за президента Джаксън, който е убеден, че индианците са варвари, които спират човешкия прогрес. Постепенно щатът Джорджия започва да раздава земите на чероките на бели заселници. Индианците протестират, но само с мирни средства: те внасят жалба във Върховния съд, където успяват да спечелят чак при второто разглеждане на съдебния спор. При първото разглеждане на спора съдът излиза с решение, което съдържа така важната дефиниция за индианците, която важи и до днес. В това решение индианците са определени като "domestic independent nations", тоест - нации, които обитават американска територия.

13 хиляди съдби

Няколко представители на племето чероки подписват в крайна сметка договор, който предвижда преселването на цялата общност. Президентът Джаксън е знаел отлично, че подписалите договора не са били оторизирани да действат от името на всички чероки. Въпреки протестите на племето и вълната от възмущение, заляла американското общество, властите предприемат насилственото преселване на индианците. През май 1838 година американски войници прогонват общо 13 хиляди чероки от земите им и ги затварят в създадени специално за тази цел фортове. На 6 юни започва депортирането им на запад - в днешна Оклахома. Депортацията приключва през декември, когато е преселена и последната група индианци. Тези около 1 000 километра до новия дом на чероките влизат в историята с името "Пътят на сълзите".

АГ, ДР, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел