Така наречените "контактни центрове" на големите международни концерни се създават именно в Индия поради няколко причини: там хората говорят английски, има много работна ръка и трудът е евтин. Андрю Маранц е работил известно време в такъв център. На страниците на списание "Мадър Джоунс" той разказва смешните си преживявания.

Yes, sir!

Може би 100 хиляди души си изкарват прехраната в района на Делхи с работа в контактни центрове. Андрю Маранц описва една пъстра, весела общност от млади хора, които изкарват добри пари за индийските стандарти: 2 долара на час, около 5000 долара годишно при среден доход за страната 900 долара на година.

Някои от историите в пътеписа са хем смешни, хем многозначителни, особено когато става дума за междукултурните различия, на които се натъкват работещите в контактен център. Защото те седят в Делхи, но всъщност повечето им клиенти за я в САЩ, я в Европа, я в Австралия. И по-добре да не знаят, че ги обслужват от Индия. Ето например урока как се обслужват австралийски клиенти:

На втория ден от „културното” ни обучение нашата преподавателка Лека реши да направи разрез на австралийската психика. Отне й не повече от 20 минути: „Ето какви са фактите, драги мои,” започна тя, а ние си водехме бележки. „Австралия се слави като най-тъпанарският континент. Там доскоро дори не знаеха за съществуването на колежи. Тъй че – говорете им бавно.”

До мен млад мъж с тюрбан си записа: „нямат колежи”.

„В технологическо отношение те също са изостанали. Средният австралиец има мобилен телефон, който не е по-добър от, да речем, Нокиа 3110 Класик.” След това съобщение в помещението избухна подигравателен смях.

„Австралийците непрекъснато се наливат”, продължи Лека. „Ако им позвъните в петък вечер, те вече отдавна ще са направили главата. О, и не се опитвайте да водите с тях приятелски разговори за домашни животни. На тая тема са много чувствителни.”

Свят шарен, предразсъдъци всякакви

„Що за хора са тези австралийци?” – попита един от обучаемите. „Ами едно нещо е сигурно”, отговори Лека. „Те са расисти. Не обичат индийците. Най-използваното понятие за нас – да ме извинят дамите – е „кафяви копелета”. Та ако чуете някой такъв, направо затворете телефона.”

Авторът на забавния пътепис цитира различни истории с позвънявания в контактния център. Ето една от тях: Повечето клиенти се държали възпитано, уверяваха ме. Но всеки от колегите ми си имаше куп анекдоти – положителни и отрицателни. „Добре си спомням оня тип, който се обаждаше Бог знае от къде, а първите му думи бяха: „Ти ли бе, шибан пакистанец!” – разказа ми Арнаб в една почивка. „Ние обаче не ги взимаме присърце тези неща, това си е част от работата. Така че аз му отговорих съвършено спокойно: „Да, сър, и ако наистина съм пакистанец, то този пакистанец ей-сега ще ви помогне да си оправите компютъра.” В края на разговора клиентът дори се извинил и дал отлична оценка.