Бързоразвиващите се страни се въоръжават, а индустриалните търсят нови ниши за оръжейната си индустрия. През последното десетилетие търговията с оръжия бележи небивал ръст. Според доклад на стокхолмската организация СИПРИ "търговията със смърт" само за едно десетилетие е нараснала с 24 процента.

Според експертите от СИПРИ при оръжейните сделки аспектите на политическата сигурност трябва да имат приоритет пред икономическата изгода. Кой обаче ти гледа морала при търговията със смърт? 30 процента от всички оръжейни доставки в света се падат на САЩ, следвани от Русия и Германия. Най-усърдният купувач е Индия.

Загадката "Кадафи"

Междувременно на оръжейния пазар се шири жестока конкуренция. През последните няколко години европейските производители на оръжия усилено търсят чуждестранен пазар за изделията си, като получават и подкрепата на своите правителства. Тоест, оръжейното лоби следва политическото, или го доминира.

Ярък пример за ожесточената конкуренция на оръжейния пазар е Либия. След отмяната на оръжейното ембарго през 2003 година Франция, Италия, Русия и Великобритания силно се надяваха да получат големи поръчки от режима на Кадафи. Оръжейните концерни обаче останаха разочаровани. Кадафи сключи малки сделки, при които ставаше дума най-вече за козметично модернизиране на съществуващите в страната оръжейни системи.

Защо обаче Кадафи не се възползва от отмяната на оръжейното ембарго, остава загадка. Предполага се, че диктаторът е искал да получи по-изгодни цени, или пък не се е доверявал изцяло на армията си, за да я превъоръжи с модерни системи. При това Кадафи получаваше изгодни оферти. През 2007 година французите, например, се надяваха да му продадат нови бойни самолети. А тогавашният британски премиер Тони Блеър при посещението си в Триполи носеше в куфарчето си примамливо предложение на британската оръжейна индустрия за съвършено нова противовъздушна система.

Днес, когато в Европа се обсъжда евентуална военна интервенция в Либия, можем да бъдем доволни, че не се стигна до тези сделки. Защо обаче европейската оръжейна индустрия е толкова настойчива в търсенето на нови международни пазари? Много просто - в повечето европейски армии предстоят съкращения, те нямат и средства за превъоръжаване. По тази причина много от производителите на оръжие са застрашени от банкрут и загуба на работни места.

Кой диктува правилата?

А мотивите на купувачите са прозрачни. Индия например купува оръжия във връзка с тлеещия конфликт с Пакистан. Китай пък има вътрешни проблеми със сигурността. Да не говорим, че Индия и Китай така или иначе не са сред най-близките приятели.

В последно време се забелязва и една нова тенденция сред купувачите на оръжия. Повечето бързоразвиващи се страни вече обвързват оръжейните си поръчки с трансфер на технологии, което води до заключението, че те искат да създадат собствена оръжейна индустрия. Световните оръжейни концерни явно ще бъдат принудени да приемат тези условия, ако искат да си осигурят така желания пазар.