Това е историята на тържеството на един от най-могъщите и най-важни в културно отношение наркотици на Новото време. Същевременно това е история на борбата против този наркотик и културното му влияние. Тази история е с почти половинвековна продължителност. Откривателят на Америка, Христофор Колумб, се задоволява само да гледа пушещите, докато моряците му вече опитват, а през 1531 европейците започват да отглеждат тютюн в Санто Доминго. Малко по-късно, през 1560, французинът Жан Нико изпраща първите семена в Европа, което превръща името му в епоним на отровата, съдържаща се в новото растение - никотин.

Хем богохулно, хем доходоносно

Първоначално тютюнът си спечелва могъщи врагове в Стария свят. Султан Мурад ІV го обявява за заплаха за обществения морал и здраве, и заповядва да бъдат разрушени всички пушални. През 1642 китайският император издава указ, забраняващ пушенето; смъртта му две години по-късно и падането на династията Мин все пак нямат нищо общо с това. Японският шогунат привежда чисто икономически аргументи - по този начин се разхищавали площи за земеделски посеви. В средата на 17 век руският патриарх заклеймява пушенето като богохулство; носовете на пушачите бивали разрязвани, като на всичко отгоре провинилите се отнасяли и як пердах.

Но всичко това се оказва безсилно да спре разпространението на тютюна. По-малко от век след като напуска Америка, тютюнът завладява целия свят от Африка до Далечния Изток. Не помага и решението на британския крал Джеймс І в началото на 17 век да вдигне митото върху вноса на тютюн на 4000 процента! Само четири години по-късно монархът отменя заповедта си и започва да си пълни гушата с данъка върху тютюна.

Така управляващите стигат постепенно до откритието, че тютюнът е непресъхващ извор на приходи. Впрочем те трябва да балансират много внимателно - данъкът трябва да е достатъчно висок, за да им носи желаните приходи, но не и толкова, че да отблъсне потребителите. Това правило си остава в сила и до днес, въпреки всички заклинания за защита на непушачите. През 2009 в държавната хазна на Германия са се влели 14,3 милиарда евро от данъка върху тютюна - втори по обем след енергийния данък.

Пушенето е свобода!

Освен държавата, от задоволяването на никотиновата зависимост печели най-много тютюневата индустрия. Пет големи американски концерна си поделят света, като междувременно в най-голям производител израстна китайският China National Tobacco. Техният възход започва с индустриализирането на цигареното производство през 19 век, и особено след като американецът Джеймс Бонсак измисля една машина, която реже и навива цигарите много по-бързо от човешката ръка.

Естествено тютюневата индустрия твърди, че тя расте и расте, само защото расте търсенето, което тя се опитвала да удовлетвори. Само че едва ли има друг производствен бранш, който да е бил така тясно свързан с нововъзникналата дисциплина на пиара и рекламата, която съдейства неимоверно за повишаването на потреблението. Още в края на 19 век на пазара излизат първите марки женски цигари, а през 1921 фирмата "Камел" пуска рекламния лозунг: "За една камила ще измина цяла миля".

През 30-те години стават известни първите медицински изводи за вредата от пушенето. Само че по онова време да пушиш вече е шик. Малко преди войната Германия се превръща в най-големия вносител на тютюн в света. Пушат 80 процента от германските мъже и 20 процента от жените.

Нацистите се опитват да забранят пушенето по здравословни причини, но това е само един краткотраен експеримент. Войниците пушат здравата, а в следвоенните години цигарите се превръщат в разменно средство. Бохемата пуши, интелектуалците, артистите. Пушенето е съпротива, анархия, свобода. Какво щяха да бъдат Пиаф, Сартър и Камю без цигарата или лулата?

Развалата на тълпата

И така можеше да продължи вечно, ако един ден онази красива човешка раса, която расте в Калифорния, не си наби в главата, че би могла да живее много по-дълго, ако се откаже от всичко, което вреди на тялото и здравето. Движението бързо се разрастна - сред състоятелните и креативните. Онези другите, дебели и със силен слънчев загар, които на всичко отгоре и пушат, принадлежат вече към новата долна прослойка.

Така стигаме до безволието, тъпотията и развалата на тълпата. Тя не може да се владее. Затова трябва да бъде овладяна. Впрочем човек и сам би могъл да опита да се измъкне от това блато. Както казва Марк Твен: "Да се откажеш от пушенето е страшно лесно. Аз съм го правил вече 100 пъти!"