1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Тютюнът - големият изкусител

АГ/ПЩ/СГ/ДПВ25 октомври 2010

Пушенето прави човека неспособен да мисли и да твори, казвал навремето Гьоте. Днес битката се води с други аргументи, но някои от тях са не по-малко наивни от тезата на Гьоте. Кратка история на пушенето и враговете му:

Най-могъщият наркотикСнимка: AP

Това е историята на тържеството на един от най-могъщите и най-важни в културно отношение наркотици на Новото време. Същевременно това е история на борбата против този наркотик и културното му влияние. Тази история е с почти половинвековна продължителност. Откривателят на Америка, Христофор Колумб, се задоволява само да гледа пушещите, докато моряците му вече опитват, а през 1531 европейците започват да отглеждат тютюн в Санто Доминго. Малко по-късно, през 1560, французинът Жан Нико изпраща първите семена в Европа, което превръща името му в епоним на отровата, съдържаща се в новото растение - никотин.

Хем богохулно, хем доходоносно

Първоначално тютюнът си спечелва могъщи врагове в Стария свят. Султан Мурад ІV го обявява за заплаха за обществения морал и здраве, и заповядва да бъдат разрушени всички пушални. През 1642 китайският император издава указ, забраняващ пушенето; смъртта му две години по-късно и падането на династията Мин все пак нямат нищо общо с това. Японският шогунат привежда чисто икономически аргументи - по този начин се разхищавали площи за земеделски посеви. В средата на 17 век руският патриарх заклеймява пушенето като богохулство; носовете на пушачите бивали разрязвани, като на всичко отгоре провинилите се отнасяли и як пердах.

Непресъхващ извор на париСнимка: AP

Но всичко това се оказва безсилно да спре разпространението на тютюна. По-малко от век след като напуска Америка, тютюнът завладява целия свят от Африка до Далечния Изток. Не помага и решението на британския крал Джеймс І в началото на 17 век да вдигне митото върху вноса на тютюн на 4000 процента! Само четири години по-късно монархът отменя заповедта си и започва да си пълни гушата с данъка върху тютюна.

Така управляващите стигат постепенно до откритието, че тютюнът е непресъхващ извор на приходи. Впрочем те трябва да балансират много внимателно - данъкът трябва да е достатъчно висок, за да им носи желаните приходи, но не и толкова, че да отблъсне потребителите. Това правило си остава в сила и до днес, въпреки всички заклинания за защита на непушачите. През 2009 в държавната хазна на Германия са се влели 14,3 милиарда евро от данъка върху тютюна - втори по обем след енергийния данък.

Пушенето е свобода!

Освен държавата, от задоволяването на никотиновата зависимост печели най-много тютюневата индустрия. Пет големи американски концерна си поделят света, като междувременно в най-голям производител израстна китайският China National Tobacco. Техният възход започва с индустриализирането на цигареното производство през 19 век, и особено след като американецът Джеймс Бонсак измисля една машина, която реже и навива цигарите много по-бързо от човешката ръка.

Естествено тютюневата индустрия твърди, че тя расте и расте, само защото расте търсенето, което тя се опитвала да удовлетвори. Само че едва ли има друг производствен бранш, който да е бил така тясно свързан с нововъзникналата дисциплина на пиара и рекламата, която съдейства неимоверно за повишаването на потреблението. Още в края на 19 век на пазара излизат първите марки женски цигари, а през 1921 фирмата "Камел" пуска рекламния лозунг: "За една камила ще измина цяла миля".

През 30-те години стават известни първите медицински изводи за вредата от пушенето. Само че по онова време да пушиш вече е шик. Малко преди войната Германия се превръща в най-големия вносител на тютюн в света. Пушат 80 процента от германските мъже и 20 процента от жените.

Пушачите - новата долна прослойка на съвремиетоСнимка: dpa - Bildfunk

Нацистите се опитват да забранят пушенето по здравословни причини, но това е само един краткотраен експеримент. Войниците пушат здравата, а в следвоенните години цигарите се превръщат в разменно средство. Бохемата пуши, интелектуалците, артистите. Пушенето е съпротива, анархия, свобода. Какво щяха да бъдат Пиаф, Сартър и Камю без цигарата или лулата?

Развалата на тълпата

И така можеше да продължи вечно, ако един ден онази красива човешка раса, която расте в Калифорния, не си наби в главата, че би могла да живее много по-дълго, ако се откаже от всичко, което вреди на тялото и здравето. Движението бързо се разрастна - сред състоятелните и креативните. Онези другите, дебели и със силен слънчев загар, които на всичко отгоре и пушат, принадлежат вече към новата долна прослойка.

Така стигаме до безволието, тъпотията и развалата на тълпата. Тя не може да се владее. Затова трябва да бъде овладяна. Впрочем човек и сам би могъл да опита да се измъкне от това блато. Както казва Марк Твен: "Да се откажеш от пушенето е страшно лесно. Аз съм го правил вече 100 пъти!"

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ