В следобедните часове на 2 октомври главната редакторка на "Коза Прес" от Нижни Новгород Ирина Славина призова във Фейсбук: "Търсете отговорността за смъртта ми от Руската федерация." Минути по-късно 47-годишната журналистка се самозапали пред сградата на полицията. Тя издъхна начаса.

Славина е филоложка, която първоначално работи като учителка по руски език и литература, а по-късно става журналист и пише за регионални медии. През 2015 тя за трети път губи работата си, след като цензурата я принуждава да напусне местната осведомителна агенция News-NN. Убедена, че няма да се намери друга медия, която да има смелостта да я назначи, Славина сама създава независимата медийна компания "Коза Прес". Там тя работи като издател, редактор и кореспондент едновременно. "Коза Прес" се финансира от дарения и бързо се превръща в една от най-популярните медии в региона.

Дългогодишен тормоз

Текстовете на Славина са познати на целия град, представители на местната власт и на бизнеса са изпитвали страх от нейните публикации. Това казва Светлана Кузеванова, адвокатка в Центъра за защита на медийните права. През последните години срещу Славина са били водени множество съдебни дела. "Такава е съдбата на всички активни руски медии, които не пишат за цветенца и крави", подчертава Кузеванова.

Глоби са ѝ налагани за какво ли не: 70.000 рубли (760 евро) за "незачитане на властта" по повод нейна публикация във Фейсбук относно паметна плоча за диктатора Сталин; 65.000 рубли (705 евро) заради уж неверни информации за разпространението на коронавируса в град Кстово, макар властите да бяха потвърдили въпросните случаи на зараза и още 5000 рубли (54 евро) за поддържане на връзки с "нежелана организация".

"Славина беше наказвана за всевъзможни неща. Пред входа на нейната кооперация бяха разлепвани листовки с обидно съдържание, а гумите на автомобила ѝ бяха разрязвани. От дълги години тя живееше в ада", казва правозащитникът от Нижни Новгород Станислав Дмитриевски и добавя: "Мълчанието на повечето хора около нея я травмираше, създаваше ѝ усещане за безсилие". Активистът е убеден, че претърсването на жилището на Славина е дало последният тласък да се самоубие.

Когато чашата преля

Шестима служители на службите за сигурност нахлуват в жилището на Славина в шест часа сутринта. Те веднага ѝ взимат телефона, за да не може да се обади на адвоката си. Търсени са били брошури, листовки и други улики за сътрудничеството на журналистката с организацията "Открита Русия", създадена от Михаил Ходорковски. Само че такива не са намерени. "Открита Русия" бе обявена от властите за "нежелана организация" през 2017 година. Сътрудничеството с такива организации е забранено и се наказва дори със затвор. "Славина нямаше нищо общо с нашата организация", казва ръководителят на "Открита Русия" Андрей Пивоваров.

"Тя не се оплакваше, не казваше колко ѝ е тежко. Ние всички явно сме подценявали натиска, на който е била изложена, защото не сме били достатъчно внимателни", казва Аркадий Галкер, ръководител на бюрото на правозащитната организация "Интернационал Мемориал" в Нижни Новгород. "Това не е самоубийството на една уморена от живота жена, а резултат от държавен тероризъм, от един невероятен държавен натиск", подчертава още Галкер и призовава да бъдат изправени на съд онези, които са тероризирали журнлаистката Славина през последните години.

"Това беше навярно най-важната ѝ мисия"

"Самоубийството на Славина е преди всичко политически жест и опитът да се обърне внимание на пробелмите, за които тя пишеше и говореше", казва и политикът от опозицията Алексей Садомовский и добавя: "Ирина Славина беше много честен и добър човек. Тя целеше само едно - да подобри положението в нейния град и нейната страна. Тя искаше да разпространява истината - това беше навярно най-важната ѝ мисия".

Вечерта след самоубийството на Славина в центъра на града се събраха около 150 души да почетат паметта ѝ. На мястото, на което журналистката се самозапали, хората полагаха цветя, снимки, свещи и плакати. Но още на следващата сутрин неизвестни лица бяха отстранили всичко.