Коментар на Димитър Камбуров:

Ако и за вас персоната на Доналд Тръмп е отблъскваща, а публичното му поведение, слово и изпълнения - нетърпими, вероятно сте неспособни да си представите избирателите му, освен най-общо като невежи, неморални (или лицемерни) и неособено интелигентни люде. Вероятно дори тайничко ги смятате за ненормални. От друга планета. Сигурно вие самите не познавате такива хора и не държите това да се промени. Все пак отчитате, че - както сте карантинирани в собствена ехокамера, екранирана от CNN и New York Times - всъщност обитавате теле-очевидност с капаци на прозорците.

Но колкото и да не ви се иска и да не ви се вярва, Тръмп отново ще спечели. И причината за това не е, че политиките и ценностите му събират повече привърженици, отколкото противници. Тръмп ще спечели, защото повече хора ще гласуват за това какви искат да бъдат, а не за това какви са.

Заради това Тръмп стана президент преди четири години

Откакто е на политическата сцена, Доналд Тръмп играе с неумолима автентичност една и съща роля - тази на самозванеца, на оня, който не става за президент. Това го направи президент преди четири години. Това ще го и преизбере сега - колкото и контраинтуитивна да ни изглежда тази перспектива. Повечето сме убедени, че Тръмп не играе никаква роля, а че просто е самозванец и лъжепророк. Ала неправдоподобната му ефективност понякога ни усъмнява, че всъщност калкулирано влиза в ролите на грубиян, расист, женомразец, ксенофоб и най-вече на простак и глупак; и че с мефистофелска проницателност той ги избира като ефективни инструменти не на героя, а на трикстера, каквито масово сме всички; като за целта преобразува псевдопразничната ситуация на предизборното политическо шоу в лудешки карнавал, в който високото и ниското разменят местата си: шутът се криви и кълчоти като пародия на крал, а цялото кралско и политическо войнство е низвергнато и обругано. Дали Тръмп е мефистофелски тип гений, или риалити шоу играч, няма много значение: дали се прави на долница, за да успее като горница, или е автентична долница, претендираща да бъде припозната като горница, е все едно - и в двата случая става дума за обречено на успех начинание.

Тръмп винаги е бил арогантен и високомерен егоцентрик, който не е криел презрението си към другите. Когато се кандидатира преди пет години, той следваше да трансформира милиардерския си елитизъм в нещо, което да импонира на масите. И той заложи на три слона: на фантазматичния индивидуализъм, на политически некоректната долница и на възвърнатото достойнство на глупостта, неукостта и бездарието. Ето защо, продължавайки да бъде безпардонен спрямо всякакви индивиди и групи, той даде израз и изроди - буквално и преносно - инхибираната долница на ниските класи с патриархалните им фобии спрямо малцинствата (често и спрямо тези, от които идват или на които принадлежат). В същото време той продължи да бъде по един риалити шоу маниер простодушно глупав, банален, примитивен, лишен от блясък, чар, остроумие и чувство за хумор: т.е. да бъде автентичен и самосъвпадащ във всеки един момент.

Тръмп следваше да изпълни ролята на трикстер, на гротесков герой, за да може да преодолее огромната социална дистанция чрез културна идентификация с ядрото и чрез алтернативната воля за себепрекрачване на периферията. За целта масовият непрокопсаник следваше да се припознае във вездесъщата глупост и бездарие на един милиардер, паркетен и книжен лъв и риалити шоу звезда. Така Тръмп беше разпознат като свой, като същия, ако и социално да беше малко-нещо принц със собствена планета. Тръмп винаги е ненавиждал политическата коректност, но той е презирал еднакво и малцинства, и мнозинства. Издевателствата над малцинствата позволиха на Тръмп да отприщи долницата на неуките маси, да яви тяхната пословична политическа некоректност не като сподавен ропот, а като открита воля за власт. И в тази карнавална ситуация, в която долницата, глупостта и фантазията за друга идентичност изведнъж се оказаха на най-високата сцена, трибуна и арена, Тръмп намери автентичната точка на идентификация със своята публика: виталността на американската мечта за успяващия аутсайдер. Като беше в неспособност да мине за истински герой, Тръмп направи единственото, за което разполагаше с ресурс: представи се като автентичен трикстер, т.е. като лъжегерой и антигерой - единственият възможен в една постпостмодерна, ендемично негероична епоха като днешната. И точно през своята риалити шоу експертност той изигра най-съществения си коз - този на автентичността. Защото риалитито е този жанр, в който участниците, без да са актьори, играят по зададен сценарий, но тъй като нямат дарбата да се превъплъщават, те предявяват отново и отново абсолютното си самосъвпадане.

За Доналд Тръмп е ключово болшинството от американците да го ненавиждат презрително. Това е неговият начин да си осигури неистовата привързаност на електорално печелившото малцинство. Защото омразата към Тръмп разкрива високомерието към неговия тип избиратели: фантазмено непримиреното със социалната си локва мълчаливо (квази)мнозинство. Тръмп все по-успешно им внушава, че верността им към него е единственият възможен начин да си възвърнат самоуважението и достойнството като декласирани, на които от десетилетия публично е вменявано, че все по-засрамено следва да премълчават, че са расисти, женомразци, хомофоби, ксенофоби и ненавиждащи бедните лумпени. Аз съм тук, внушава им Тръмп, за да изтъкна вашите пристегнати под политкоректни колани долници.

Най-гениалното в шоуто на Доналд Тръмп

САЩ са крайно нормативно, дисциплинарно пространство със строг ред, върховенство на закона и социално наложено съблюдаване на правила. Това е шизоидно място, в което, от една страна, се тачи индивидуализмът, свободата, инициативата и смелостта да мечтаеш и да предприемаш, а от друга - това е пространство на тежката социална разграфеност и нормативност, на тапии, квалификации, дипломи и пр. символичен капитал. В същото време никъде другаде по света политическата коректност не се е превръщала в такова социално бреме, не е упражнявала такъв натиск върху всекидневното публично поведение на низовия гражданин. Гениалното откритие на Тръмп беше да заложи на долницата на въпросния гражданин, на потиснатото му зло, на домашната му версия, която всеки е принуден да оставя у дома, когато отива на работа или се озовава в публичното пространство. Тръмп знаеше поначало, че единственият начин да спечели е да се престори на шут, който бръщолеви глупости и скверности, зад които прозират потисканите и изтласканите желания и фобии на необразованите слоеве. Посредством симулация на паресия Тръмп постанови политическия процес и процедура като анахроничен протокол и ги замени с перманентен карнавален ексцес на неспирно преобръщани редове, позволили на шута да стане президент и каращи традиционните политици от кариерата от цял свят да треперят за бъдещето си. Тръмп все така продължава да играе ролята на малкия, вече леко сенилен принц, който казва, че царят на политическото статукво е гол. Най-гениалното в шоуто на Тръмп, нека повторя, е неговото риалити шоу бездарие, което не му позволява да играе никаква роля, освен тази да бъде автентично себе си.

Вече не става дума за негативен вот, нито за избор на по-малкото зло, нито за любопитство към новото. След успешно проведен четиригодишен карнавал, на изключените и безгласните им се услади да се чувстват овластени чрез представителството на самозвания трикстер. Ето защо те още по-убедено ще гласуват против груповата си идентичност и принадлежност, против приличието и разумността, за да гласуват за себе си като делегират на лъжегероя символичната си воля за успех и власт. Именно перманентното му себезавръщане и самоприземяване в собствената нищожност е онова самосъвпадане, в което все повече неоглашени се припознават. Тръмп ги представлява в пределната им отсамност именно като не разполага с трансцендиращи го творба, политика или визия. Той е само и единствено един евримен в ролята супермен-спасител на американската мечта. А тя - уви или аве - все още живее.