Словакия минава за образцова страна в сравнение със средноевропейските си съседки. За разлика от Чехия, Полша или Унгария, в Словакия популистките тенденции са по-слаби, а премиерът Роберт Фицо непрекъснато подчертава, че - независимо от споровете по европейската бежанска политика - неговата страна принадлежи към сърцевината на Европа и винаги играе конструктивна роля в ЕС. Словашката икономика е обвързана с ЕС повече от всички останали в съседство, а през 2009 година страната успешно въведе и общата валута.

Сега обаче в тази оптимистична картина зейна грозен процеп: разследващият журналист Ян Куцияк и приятелката му Мартина Кушнирова станаха жертва на показен разстрел в дома им във Велка Мача на 60 километра от Братислава. Хладнокръвното убийство, извършено с целенасочени изстрели в главата и в гърдите, дълбоко разтърси цяла Словакия, защото очевидно е свързано с работата на журналиста - поне такава е версията на следствието.

"Професионална екзекуция"

Словашкото политическо ръководство видимо е шокирано. Премиерът Роберт Фицо нарече убийството „небивало досега посегателство срещу свободата на словото и демокрацията", а правителството му незабавно обяви награда от 1 милион евро за информации, които биха довели до залавянето на извършителите. Шефът на словашката полиция Тибор Гашпар нарече убийството „професионална екзекуция", която очевидно била свързана с работата на Куцияк. По този начин Словакия се оказва в срамния списък на онези държави, където журналистите стават жертва не само на заплахи и репресии, но и на ликвидация - Русия, Украйна, няколко балкански страни, а и Малта, където през октомври миналата година беше убита разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция.

В момента никой не знае кой може да е поръчал екзекуцията. Предполагаеми мотиви има колкото щеш. През последните месеци 27-годишният журналист от портала Aktuality.sk пишеше за връзките между управляващата социалдемократическа партия с ляво-националистически уклон, корумпирани предприемачи и организираната престъпност в страната. Заради тези свои публикации Куцияк беше заплашван от словашкия предприемач Мариан Кочнер, който има лоша слава заради съмнителни сделки с недвижими имоти. Според друга версия обаче, Куцияк може да е станал жертва на италианската мафия. Британско-словашкият журналист Том Никълсън обяви, че двамата с Куцияк паралелно са разследвали измамнически схеми с пари от европейските фондове, които италианската мафия въртяла в Словакия.

„Независимо от това кой стои зад убийството, това ужасяващо и шокиращо деяние хвърля тежка сянка върху дългия и сложен път на Словакия към правовата държава", казва словашкият политолог Григорий Мешезников.

Откакто през 1993 Словакия обяви своята независимост, в страната не е имало убийство на журналист, но списъкът с атаки срещу представители на медиите е дълъг. През юни 2016 година беше запалена колата на разследващия журналист Милош Майко. Други двама разследващи журналисти вече от години се водят за безследно изчезнали: през април 2008 изчезна Павол Рипал, а през март 2015 - Мирослав Пейко. Многобройни брутални нападения срещу журналисти имаше най-вече през 1990-те години по време на полуавторитарния режим на премиера Владимир Мечиар, а разкриваемостта беше почти нулева.

Сегашният премиер Роберт Фицо също не гледа с добро око на критичната журналистика и на независимите медии. За журналистите Фицо неведнъж е използвал определения като „идиоти", „хиени", „задници", „антисловашки проститутки" или „клозетни паяци", а редакторите на големия словашки вестник „Сме" за известно време бяха отстранени от неговите пресконференции. С всичко това Фицо реагира най-вече на журналистически разследвания за корупционни афери, свързани с неговата партия и със самия него.

Куп потулени скандали

А такива афери - колкото щеш, независимо от лъскавия имидж на Словакия. Така например съпартиецът на Фицо и негов министър на вътрешните работи Роберт Калинак вече от доста време се намира под сериозен натиск заради подозрения в корупция. Твърди се, че Калинак е помогнал на бизнесмена Ладислав Бастернак да се отърве от обвинения в данъчни измами, като успоредно с това той самият има дялово участие в една от фирмите на Бастернак. Самият Фицо живее като наемател в жилище, което принадлежи на същия този предприемач. Въпреки многократните масови демонстрации срещу корупцията, въпреки вотовете на недоверие, внесени от опозицията, Калинак до ден-днешен отказва да подаде оставка.

Неразкрити си остават и други афери - например един от най-големите скандали, свързани с политическа корупция. Аферата, известна под името „Горила", се върти около приватизационни обекти, които корумпирани политици и държавни служители изгодно осигурили на инвестиционната група „Пента" - разбира се, срещу тлъсти комисиони. Твърди се, че и сегашният премиер Фицо е участвал навремето в схемата. Окончателна яснота няма и до днес.

Разстрелът на Ян Куцияк и неговата приятелка отново изважда на бял свят всички тези потулени корупционни скандали. А това може да се окаже изключително опасно за сегашните управници, казва политологът Григорий Мешезников: „Ако не успее бързо да разкрие убийството на Куцияк и неговата приятелка, правителството неминуемо ще попадне под силен натиск за оставка."