Коментар от Татяна Ваксберг:

Мутренските войни никога не свършват с едно или две покушения. Това е една от основните поуки от 1990-те години, когато стрелбите по улиците на София бяха едва ли не ежедневие, а малкото арестувани мутри настояваха да ги срещнат с прокурор, вместо с адвокат. Причината да припомняме тази поука е възкръсналото опасение, че мутренските войни се завръщат. Вижте вчерашното убийство на бизнесмена от Велико Търново Петър Христов, по когото бяха изстреляни осем куршума. В 10 часа сутринта. На оживен булевард. Или пък вижте случая с данъчния служител Иво Стаменов, който преди три седмици пострада от фронтална стрелба. Две новини, които често се коментират с неоснователната реплика, че изстрелите не са засегнали никого другиго - въпреки оживените места, на които са извършени покушенията. Защо тази реплика е неоснователна ли? Ами защото очевидно става дума за професионални убийци. Това също е белег на 1990-те, които запомнихме включително и със стрелби насред препълнени заведения.

За кого е предназначен този кървав сигнал?

Може да се спори дали мутренските времена се завръщат или просто никога не са си отивали. Но тук ще дадем приоритет на думата “завръщане”. Не че в последните години няма поръчкови убийства - има, разбира се. Но те не се извършваха с тази ослепителна сценичност, която видяхме при последните два случая в София.

Варненският бизнесмен Борислав Манджуков и Веселин Стоименов от ВИС-2, убити съответно през 2014 и 2016 година, са били причакани в безлюдните входове на софийските им кооперации; през 2015 шефката на кабинета на пазарджишкия кмет Татяна Стоянова бе убита пред гаража си, без наоколо да има очевидци; през 2016 собственикът на модна къща „Агресия" Александър Антов беше убит в гората до Бистрица, а през лятото на 2017 дупнишкият бизнесмен Данаил Божилов бе убит в пловдивски парк.

Това са по-ярките престъпления от последните пет години. И при всички тях липсва този ексхибиционистки размах, който очевидно е бил част от последната софийска поръчка. Не е било достатъчно Петър Христов да бъде убит - нужно е било да се демонстрира дързост. И да се отправи посланието, че както и да се извърши, престъплението ще остане безнаказано. Сигнал, който е предназначен за живите. Въпросът е за кои точно.

Какво се знае за Христов

По данни на всички централни медии, без една, Петър Христов е близък до ГЕРБ и през 1990-те години е бил свързан с групировката СИК - среда, от която произхожда и самият премиер Борисов. Имал е тесни връзки както с хората, които са останали в подземния свят, така и с онези, които вече са се заели с държавни дела.

“24 часа” и Нова телевизия твърдят освен това, че в края на 2009 Петър Христов е завел при министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов един от хората, които свидетелстват срещу “Наглите” - бившия затворник Валентин Михайлов-Ихтиманския. Самият Цветанов пък е избиран за депутат от района на Велико Търново - града, в който е съсредоточен целият разнороден бизнес на Петър Христов. Именно той е и един от основните донори за кампаниите на ГЕРБ още от 2007 година.

Подозрително мълчание

Повечето от тези информации бяха изцяло изключени от централните новини на обществената телевизия БНТ, която в последните седмици даде няколко повода да се предположи, че медията е пленена от управляващия политически елит. ГЕРБ не иска да се говори за това, което е очевидно за всички: че демонстративното убийство на бизнесмена може да е и предупредителен сигнал към водещата политическа сила в България. Сигнал, който е двойно по-звучен заради стартиращото европредседателство. И двойно по-опасен заради това, че прилича повече на сигнал за начало, отколкото на заключителен акорд.