Никой не може да каже със сигурност колко пластмасови отпадъци плуват из моретата и океаните. Знае се само, че количеството е много повече от онова, което може да понесе природата. "Проблемът е толкова голям, че размерите му изобщо не могат да бъдат обхванати", казва Бенямин Бонгард от Съюза за опазване на околната среда в Германия NABU.

От над 10 години насам учените се опитват да установят замърсяването на океаните, изследвайки мъртви птици и риби. В стомасите на мъртвите животни, които изплуват край бреговете на водните басейни, се откриват средно по 31 пластмасови късчета. Именно тези цифри карат учените да твърдят, че на всеки квадратен километър водна повърхност се падат по близо 18 000 късчета пластмасови отпадъци. Понякога те са микроскопични, друг път - огромни.

"Много пластмасови продукти се разлагат едва след 450 години", казва експертът Бонгард и допълва, че голяма част от замърсяването се дължи на изхвърляните найлонови торбички. "Над 80% от всички торбички се изхвърлят от хората на сушата, а не от корабите и останалите плавателни съдове. Най-вече тънките и леки найлонови торбички, които обикновено отиват на боклука веднага след първата си употреба, се разнасят от вятъра на огромни разстояния", посочва Бонгард.

Датчаните с по 4 найлонови торбички на година, поляците - с по 450

Сега Европейската комисия в Брюксел иска да спре това развитие и да накара страните-членки на Общността драстично да намалят употребата на найлоновите торбички за пазаруване. Еврокомисарят по околната среда Янез Поточник твърди, че в ЕС на година се употребяват по около 100 милиарда торбички. "Над 8 милиарда от тези торбички се изхвърлят в природата, причинявайки огромни замърсявания на околната среда и проблеми сред животните, които поглъщат части от тях", казва той. Затова еврокомисарят представи проект за промяна на евродирективата за опаковките. В нея е предвидено държавите-членки да бъдат задължени да намалят употребата на найлоновите торбички за пазаруване.

Всъщност в отделните държави от ЕС употребата им е твърде различна. Докато например датчаните и финландците употребяват само по четири подобни торбички на година, то хората в Полша, Португалия и Словакия се нуждаят от повече от 450 броя. Германия се намира в средата на класацията с употреба от средно около 70 торбички на човек годишно.

Тъкмо поради големите разлики между отделните страни, еврокомисарят Поточник смята да остави националните правителства сами да определят пътищата за намаляване на изхвърляните найлонови торбички и други пластмасови отпадъци. Те ще имат правото да предприемат и радикални мерки - включително забраната на тънките найлонови торбички. Нещо, което по сегашното законодателство не е възможно.

Не е ясно обаче дали ще се стигне до подобна забрана, тъй като мярката би следвало да бъде одобрена от Европейския парламент и от Съвета на министрите, в който са представени правителствата на отделните национални държави. Някои от тях вероятно ще имат сериозни възражения по въпроса. Особено в страните, където ползването на найлоновите торбички за пазаруване е особено популярно, евентуалната им забрана ще предизвика сериозни недоволства. А и държави със силно развита индустрия за производството на пластмаси - като Франция и Германия - по всяка вероятност ще упражнят силен натиск, за да се смекчат забраните.

Един положителен пример от Ирландия

Според повечето експерти по опазване на околната среда, е важно най-сетне да се предприемат стъпки за намаляване на пластмасовите отпадъци. Това може да стане по различен начин. Бенямин Бонгард дава за пример Ирландия, която в продължение на години увеличава цената на найлоновите торбички за пазар, облагайки ги с все по-висок данък. В момента за една такава торбичка там се плаща данък от 22 евроцента. "Ефектът от това е, че употребата на торбичките спадна с 90%, така че сега в Ирландия се падат едва по 18 торбички на човек от населението за цяла година. Събраните от данъка приходи отиват за рекламни кампании, разясняващи вредата, която пластмасовите отпадъци оказват на природата", пояснява той.

Проблемът с тези отпадъци е проблем не само на ЕС. Заедно с благосъстоянието в страните от Третия свят, расте и употребата на пластмасови стоки за бита. Особено в някои бурно развиващи се икономики като Индия и Китай природата буквално се задушава от огромните количества найлонови торбички и пластмасови бутилки за еднократна употреба, които се изхвърлят в реки и езера, а оттам попадат в морета и океани. "Разбира се, че ЕС не може да реши световния проблем с пластмасовите отпадъци, но пък е редно да даде положителен пример и да покаже, че полага усилия в тази насока. Не е изключено тогава примерът му да бъде последван и от другите", казва Бенямин Бонгард.