Всяка година в навечерието на Деня на свободата на печата Дойче Веле присъжда наградата за свободно слово Freedom of Speech Award. Тази година отличени са фотожурналистът Евгений Малолетка и видеожурналистът Мстислав Чернов. Двамата работят за големи осведомителни агенции като Ройтерс и Асошиейтед Прес.

Малолетка и Чернов бяха в Мариупол от самото начало на руската агресия в Украйна, започнала на 24 февруари. В своите снимки и видеа те показаха живота в украинския град, обсаден от руската армия, разрушенията, цивилните жертви. Двамата са напуснали Мариупол на 15 март 2022. Пред ДВ описват какво са преживели.

Малолетка и Чернов казват, че са очаквали руски атаки около т.нар. Донецка и Луганска народни републики, както и опити за превземане на Мариупол, за да се отвори коридор към анексирания Крим. И двамата обаче не са и предполагали, че "руснаците токова бързо ще пробият отбранителните линии и ще обсадят града". "Около нас летяха бомби и ние снимахме как се взривяват в жилищни блокове", казва Евгений Малолетка. В началото в Мариупол имало относително спокойни квартали, откъдето е можело да се работи, но "по-късно започнаха тежки артилерийски атаки, а бомбите падаха хаотично навсякъде", казва фотографът.

"Хората бяха изпаднали в паника"

Постепенно украинската армия била все по-силно изтласквана към Мариупол. "Стана ясно, че всички военни са вече в града, просто защото не беше възможно да удържат позициите си извън него. Цялата отбрана се концентрира вътре в града", казва Малолетка и обяснява, че по това време се е засилил и артилерийският обстрел, което направило придвижването из града много трудно.

Ситуацията в Мариупол ставала все по-сложна, по улиците почти не се виждали хора и коли, почти всички телефонни връзки били нарушени. "Хората бяха изпаднали в паника и ни питаха дали има хуманитарни коридори, за да напуснат града. Имаше само едно или две места в целия Мариупол, където все още имаше телефонна връзка, но на 10 март и тя се разпадна", спомня си фотожурналистът.

"Жертвите на обстрела бяха погребвани в задните дворове на къщите", казва Малолетка и добавя, че той и Мстислав Чернов са документирали и работата на погребални фирми, които идвали в една от болниците на Мариупол, за да откарват труповете.

"Тъй като обичайните гробища не бяха достъпни, бе направен изкоп, дълъг около 30 метра и дълбок около 3 метра. Там бяха погребани труповете от болниците. Някои погребални агенции събираха трупове и от задните дворове на къщите и ги докарваха до масовия гроб", споделя Малолетка.

Двамата журналисти снимали и множество деца. "Много е трудно да забравиш смъртта на едно дете. Всички деца, които бяха докарани в болницата, и които бяхме снимали, умряха. Сред тях имаше 15-годишни младежи, но и бебета на по три месеца. Всички те умряха от огнестрелните си рани", казва журналистът.

Евгений Малолетка казва, че цялата инфраструктура на Мариупол междувременно е разрушена. "Те бомбардираха не само болници, но и една пожарна, заедно с всичките ѝ автомобили. На това място падна поне една бомба. Те разрушиха пожарната, явно за да не могат да бъдат гасени пожарите в града и хората да бъдат спасявани от развалините, с което да се посее още по-голям страх сред населението."

За начина, по който руската армия воюва, Малолетка казва следното: "Техните танкове вървят и мачкат всичко наред. И така - квартал по квартал, докато не разрушиха цял Мариупол. Това е средновековна тактика: когато не можеш да превземеш един град, го разрушаваш до основи."

Когато на 9 март пада бомба върху родилната клиника, двамата журналисти били наблизо. Техните кадри от разрушенията обиколиха целия свят и се превърнаха в символ на тази война.

"Случайно бяхме наблизо, чухме шум от самолет и малко по-късно - силна експлозия. Не беше само една, а няколко. Имаше много силно ударна вълна и прозорците на околните сгради се счупиха. Видяхме как болницата се превърна в развалина. Уплашени хора излизаха от мазетата и тичаха, за да се спасят. Видяхме как изнасят бременни жени навън. Това бяха потресаващи снимки", казва Евгений Малолетка.

Според него една част от сградата е служела като военна болница, но в нея не е имало нито отбранителни позиции, нито снаряжения.

Двамата журналисти влезли в силно разрушената болница, за да разговарят с жените от родилното отделение. "Тогава започнаха да прииждат руски танкове. Почти цял ден се крихме из развалините на сградата, представяйки се за лекари. Носехме бели лекарски престилки и снимахме как руските танкове се движат из града", казва журналистът.

На 12 март специална част от украинските войски успяла да измъкне двамата журналисти и да ги закара на сигурно място. "Вече нямахме автомобил и не можехме да се движим свободно из града. По-късно полицаи ни помогнаха на намерим достъп до интернет по сателитна връзка. Благодарение на тях успяхме да изпратим нашия снимков материал". Малолетка казва, че дори не би искал да мисли какво е можело да му се случи, ако беше попаднал в ръцете на руските тайни служби.

Евакуацията от Мариупол

На 14 март конвой от около 100 автомобила успява да напусне Мариупол. Получило се огромно задръстване от коли и хора, които се опитвали да излязат от града. "Улиците бяха напълно задръстени, пътувахме много бавно. Ние също искахме да напуснем града и най-сетне успяхме на 15 март. По пътя между Мариупол и Орихов във всяко село имаше поне по един контролно-пропускателен пункт. Слава богу, в началото проверките не бяха много строги - това бяха първите евакуации на хора. Ние се страхувахме, че могат да ни отнемат телефоните, но слава богу това не се случи. Преминахме през 15-16 контролни пункта, а през нощта прекосихме и границата на мястото между руските и украинските войски", разказва Малолетка.

По данни на украинската главна прокуратура от началото на войната досега са убити общо 18 медийни представители - 15 мъже и три жени. Осем от тях (четирима мъже и четири жени) са били отвлечени. Трима журналисти все още се намират в неизвестност. Има и множество ранени. Сред ранените и убитите има освен украинци, общо 19 представители на медии от други страни: Великобритания, Чехия, САЩ, Дания, ОАЕ, Русия, Ирландия, Швейцария, Франция и Литва.

Наградата за свободно слово на ДВ Freedom of Speech Award се присъжда от 2015 година насам. Тя играе важна роля за защитата на човешките права и свободата на медиите.

 

***
Вижте и това видео от нашия архив: