"Убиха мама и татко пред очите ми"
"Убиха мама и татко пред очите ми"
Нечовешки са мъките, които преживяват бягащите от Мианмар рохинги. А най-големи са страданията на децата. В този потресаващ фоторепортаж колегата Джон Оуенс ни среща с деца, които са видели с очите си най-големите ужаси.
"Убиха мама и татко"
От август насам над 600 000 рохинги са избягали от Мианмар в Бангладеш. "Никога няма да забравя деня, в който дойдоха военните. Опожариха селото и застреляха майка ми. Баща ми го прободоха с нож. Пред очите ми", разказва 10-годишният Мохамед Белал, който по чудо успял да се спаси.
Травма за цял живот
Това е Нур, сестрата на Мохамед. И тя е видяла ужасите, разиграли се в онзи мрачен ден. Тя и брат ѝ живеят днес в един детски дом в Бангладеш. Тук поне получават редовно храна. По време на бягството им от Мианмар двамата за малко не умрели от глад. "Мама и татко много ми липсват", казва малката Нур.
"Майка ми изгоря жива"
Конфликтът между будисткото население и мюсюлманското малцинство в Мианмар продължава вече седем десетилетия - още от годините след Втората световна война, когато Мианмар става независима държава. От 2016 насам жертва на конфликта са станали над 2 000 души, сред които и майката на 12-годишния Рахман. "Подпалиха къщата ни и майка ми изгоря жива в нея", разказва момчето.
Сами на този свят
15-годишната Дилу-Аара е видяла с очите си как военните убиват нейните родители. "През цялото време крещях, а куршумите хвърчаха над главите ни. И аз не знам как успях да се измъкна", разказва момичето. 60% от бежанците рохинги в Бангладеш са деца.
Съсипани животи
Ядед Алам също е сирак. "Когато нахлуха в селото ни, военните ни заповядаха да излезем навън. Втурнахме се да бягаме, но те веднага започнаха да стрелят по нас. Убиха родителите ми на място", споделя детето.
"Къде е детето ми?"
Рахман Али живее в бежански лагер в Бангладеш, където от седмици търси 10-годишния си син Зифад, който изведнъж изчезнал безследно. От много време насам в лагера се носят слухове за отвлечени деца. Рахман се опасява, че синът му може да е попаднал в ръцете на безскрупулни търговци на хора. "Не мога ни да ям, ни да спя. Имам чувството, че ще изгубя ума си", казва Рахман.
Нечовешка болка
Когато започва обстрелът, Сокина Катун има една-единствена мисъл - да спаси децата си. Но не успява да опази двете си големи дъщери - 15-годишната Ясмин и 20-годишната Ямалита, чиито гърла били прерязани. "Беше толкова жестоко, сетивата ми бяха притъпени от нечовешката болка", казва жената.
Адът на Ясмин
Това е Ясмин. Казва ни, че е на 15 години, но изглежда много по-малка. Военните убили семейството ѝ, а нея изнасилили брутално. "Болката беше непоносима", спомня си Ясмин.