Светът в Пакистан, както и на много други места по света, тези дни се обърка. Стават нападения срещу посолства на страни, които нямат нищо общо с публикуваните карикатури и частните медии. Към Западът кто цяло и към западните медии се отправят недиференцирани обвинения, които са абослютно пресилени.

Би трябвало да припомним едно нещо, за да върнем обективността в наблюдението. Отделни, малко на брой вестници в някои европейски страни публикуваха безвкусните карикатури на пророка Мохамед. Тук изъбщо не може да става дума за болшинството от западните издания. Затова пък имаше редица западни медии, сред които и Радио Дойче Веле, които многократно осъдиха и продължават да осъждат препечатването на карикатурите. Американските медии също нямат нищо общо с карикатурите, което обаче не помогна на американската верига за бързо хранене Кентъки Фрайд Чикън да се предпази от разярените демонстранти в Пешавар.

Докъде води всичко това? Много от сътрудниците на хуманитарните организации от Дания, Норвегия и Франция, които помагат в областите, засегнати от земетресението в Пакистан, вече не смеят да излизат по улиците, макар че имат големи заслуги за оцеляването на обикновенните хора в Пакистан и макар че никога не би им хрумнало да обиждат религиозните чувства на местното население.

И какво всъщност се разбира под “Западния свят”? Спада ли към него например германски журналист, който пише коментари като този, или пък става дума за “Кентъки фрайд чикън”? А може би само за датския вестнвик “Юландс Постен”, който пръв публикува карикатурите? Тук е нужна повече диференциация. В противен случай по същата логика ще излезе, че всеки, който обича да яде хамбургери, е непременно солидарен с датските десни популисти, да кажем.

В много ислямски страни и в Пакистан тези дни много се говори за “ислямофобия” на западния свят, и за съжаление - с право. Вярно е, че в много от западните държави има значително количество предразсъдъци срещу мюсюлманите. Затова е важно, да има диалог и да се помисли, как да се променят тези неща. Много от хората, например в Германия, са искрено заинтересувани от подобно нещо и работят активно за наламялането на предразсъдъците. Прилагането на сляпо насилие спрямо всичко, което по някакъв начин е свързано с Европа или Америка, не предлага обаче никакво решение. В действителност, решението не е чак толкова сложно. Освен в примитивния речник на радикалните сили от двете страни, недиференцирани понятия като “Западен свят” или “мюсюлмани - ” не съществуват. Редно е, голямото мнозинство от разумни и разсъдливи хора и в бъдеще да не ползват подобни обобщаващи и несъществуващи категории. Тук не става дума за остроумни дискусии или пък за езикови проблеми. Става дума за една логика, която, ако се следва последователно води до бомби и до изтезания срещу невинни хора. На борба срещу тази логика трябва да се обединим всички.