„Кабинетът все пак ще обсъжда скок на ДДС. Министрите се готвят да разгледат през тази седмица и други антикризисни мерки.” Из новините на в. “Сега”

Непрекъснатото публично обсъждане на антикризисни мерки удвоява по моему кризата. Започваме да се задъхваме и давим в несвършващата говорилня, подир която не настъпват нито конкретни и прагматични действия, нито яснота по въпроса какво ни предстои. Всеки миг и ден се хвърлят нови предложения и идеи, които са сравними с димките по стадиона - не подобряват играта и не са в полза на нито един от двата отбора, става задушливо на терена, въздухът се изпълва с непрогледен и тежък дим.

Като прибавим към тази икономическа мъгла и динамиката, с която се разобличава поредната грандиозна пакост на предишните управленци, словесните фойерверки в сферата на енергетиката, също голям гъдел за уязвените в бедността си българи, и ето ти го пълното мазало на живота днес.

Накъде се пързаляме?

А има ли мазало - има и голямо пързаляне, и както опитът показва, най-изпързаляни винаги са гражданите. Не е ли по-просто, щом едни 60 мерки са обсъдени, уточнени и приети, да започнат да се спазват и следват? Сигурно е трудно, боя се да не е и невъзможно у нас: уж досега не стигаше политическа воля, а ето на, Борисов минава за самата политическа воля от плът и кръв, закалена и мускулеста, самата цяла-целеничка решимост и хъс да се хване бикът за рогата.

Какво не достига на правителство с подобен вожд да работи по програмата си, пък било и коригирана предвид анекси, бойкоти, предишни лъжи и измами, опит ли, компетентност ли, управленска култура ли или нещо четвърто и пето? Какво не достига, за да се въведе обозрим ред и да се наложи относителна предвидимост, насъщно нужни във време на криза?

Не само премиерът, но и всички членове на правителството ясно трябва да си дадат сметка, че излъчват тревожни сигнали на объркване, а объркването горе, по високите етажи, води до двойно объркване долу, напълно попилява последните остатъци от енергия и мотивации, умножава презрението към всяка законно избрана власт и бетонира традиционното ни отчуждение към институциите.

Първа мярка: затваряне на говорилнята

В България граждани и държава комай никога не са си имали доверие, не са се тачили и подкрепяли взаимно и сега удвоената от говоренето във всички посоки криза съвсем ще легитимира разрива.

Затова е време правителството, неговият основен говорител и подговорителите, между които чудно се вписа и новопредложената професор Борисова, да овладеят емоционалните кьорфишеци, да върнат в склада опасните димки, с които се заиграват, да затворят говорилнята като първа мярка и да се заемат сериозно с работата, за която им плащаме от продънените си джобове.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев