След референдума във Великобритания мнозина смятат, че е настъпило времето на популистите в Европа. И наистина: нека само за момент си представим Европа и света, ако Франция има президентка на име Льо Пен, ако „Партията на свободата” в Австрия излъчи канцлер, или ако Холандия се управлява от хората на Геерт Вилдерс. И ако – за капак на всичко това – В САЩ изберат Тръмп за президент. Никой не може да гарантира, че този ужасяващ сценарий няма да се изпълни поне отчасти.

Но няма нужда да изпадаме в паника. Новите избори в Испания може и да не внесоха допълнителна яснота, но позициите на левите популисти все пак бяха отслабени. С други думи – има белези за това, че избирателите не винаги се оставят да бъдат повлечени от емоциите си.

На другия полюс на тази успокоителна диагноза обаче застава едно разрастващо се ядро от хора, които са способни да повярват и на най-големите безумия, стига те да са насочени срещу „истаблишмънта”, „елитите” или Европа като цяло. Защо е така? Защото много хора в днешния глобализиращ се свят (и световна икономика) се чувстват онеправдани. А когато подобни усещания постоянно и на висок глас се артикулират в интернет, тези дифузни усещания постепенно придобиват политическа значимост. Политическият популизъм също се влияе от пазарното търсене и предлагане и задоволява широкото търсене на отговори. И най-вече на простите отговори.

Това твърдо ядро от отчаяни хора обаче не бива се превръща в мнозинство. Разбира се, подобно нещо е лесно да се каже, но трудно – да се постигне. Какво следва от това?

От политиците се изисква да намерят добро - и по възможност - бързо решение на всеки проблем. И тъй като това рядко е възможно, заради сложността на проблемите в света, много хора твърде бързо се отчайват. Друг път обаче няма: обществеността и избирателите са длъжни да дадат на политиката време и възможност задълбочено да обсъждат нещата, които очакват решение.

На пръв поглед това звучи доста наивно в един свят, в който всички си комуникират „в реално време”. Но нима може по друг начин да се намери решение на парливите световни проблеми?

Петер Щурм, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main