Украинският "град герой": как изглежда Ирпен днес
Украинският "град герой": как изглежда Ирпен след изтеглянето на руснаците
Ирпен беше обявен от украинския президент Володимир Зеленски за "град герой". Той понесе основната част от ракетните удари при отбраната на украинската столица Киев. Вижте как изглежда Ирпен днес:
Мостът, който спаси Киев
Мостът над река Ирпен, взривен от украинските военни, попречи на руските нашественици да стигнат до Киев. Именно под това съоръжение се криеха много от местните жители по време на евакуацията, бягайки от вражеския обстрел. В момента успоредно на моста е изграден временен прелез. Повредената част от моста ще бъде демонтирана и заменена с нова.
Автомобилите на много хора са унищожени
Много хора бяха принудени да оставят колите си край разрушения мост и да продължат пътя си пеша. Градските власти прибраха изоставените автомобили и призоваха техните собственици да си ги вземат. Много лични автомобили, паркирани пред жилищните сгради, са сериозно пострадали от бомбардировките.
Жилищният комплекс "Комфортен дом" в разруха
Уютни апартаменти в курортен град в непосредствена близост до мегаполиса, чист въздух, борова гора, европейски стандарт на живот на ниски цени - това привличаше много купувачи на жилища в Ирпен. Руската агресия превърна жилищата в Ирпен в смъртоносни руини. На снимката: обява за продажба на апартаменти в един от новите Ирпенски жилищни комплекси "Комфортен дом".
Щети за около 1 милиард долара
По оценка на властите в Ирпен за възстановяването на разрушения жилищен фонд и градската инфраструктура ще са необходими не по-малко от 1 милиард долара. В града вече се връщат някои от жителите му, избягали от бомбардировките. Те се опитват да оценят състоянието на жилищата и имуществото си. Мъжът на снимката казва пред ДВ, че не вярва домът му в тази сграда някога да бъде възстановен.
3/4 от жилищния фонд са разрушени
По данни на сателитния център на ООН Unosat от 31 март, по време на окупацията на Ирпен руските войски са повредили най-малко 1060 жилищни сгради и социални инфраструктурни обекти. Това са 71% от всички сгради в Ирпен, 115 от които са напълно разрушени, 698 - в значителна степен, а други 187 - частично. Освен това сериозно са били обстрелвани и четири училищни сгради и три здравни заведения.
Хуманитарна катастрофа, продължила 3 седмици
Голяма част от жените и децата бяха успешно евакуирани от Ирпен. Останалите бяха оставени без храна, вода, ток, отопление и комуникационни канали - напълно откъснати от света. По данни на очевидци, руските войници не разрешавали на местните хора да напускат домовете си или да излизат от бомбоубежищата. На снимката: това е останало от опожарения много популярен доскоро търговски център "Жираф".
Ирпен е атакуван още от първия ден на войната
Тази къща е първата сграда в Ирпен на входа откъм Буча, откъдето руснаците атакуваха още в първия ден на войната, започнала на 24 февруари. Именно тук нашествениците бяха спрени от силите на местната териториална отбрана. Според украинските военни руската армия така и не е успяла да превземе целия град. До окончателното освобождаване на Ирпен на 28 март са водени ожесточени улични боеве.
Опожарени жилища
Григорий е живял в последната къща на улица "Съборна" заедно с жена си и дъщеря им, както и с още две семейства - тези на двамата му племенници. Сега се е върнал да огледа пораженията по напълно изгорелия им дом. На третия ден след неуспешния опит да пробият отбраната на Ирпен руските войници подпалили покрива на сградата, която впоследствие изгоряла до основи.
Без жилище и имущество
"Още при първите експлозии цялата къща започна да се тресе, от тавана изпопадаха полилеите. Огънят унищожи всичко, което бяхме изградили през последните 20 години. Сега останахме без нищо", казва Григорий. Зад него се виждат ръждясалите останки от хладилник и уреди в някогашната кухня.
"Да се предадем на руснаците? Никога!"
Людмила, съпругата на Григорий, със сълзи в очите разглежда останките от изгорелия им дом. Тя категорично отхвърля предположението, че са можели да спасят жилището си, ако се бяха предали доброволно. "На кого да се предадем - на руснаците ли? Мъжът ми е на 65 години и продължава да е активен участник в местната отбрана. Самата аз бих грабнала оръжие, ако можех да ходя без патерици", уверява тя.