Загиналите на Майдана в Киев станаха символ на борбата за демокрация и независимост на Украйна и властите помагат на техните близки. Но ранените активисти са оставени на произвола на съдбата: "Времето си върви. Сега в Украйна бушува война и има нови герои. Ние останахме в миналото", казва с горчива усмивка Николай Непомнящий, който е бил ранен от снайперист през февруари 2014 година по време на протестите. Днес той се грижи за ранените активисти от Майдана - като сътрудник на Комитета за ветераните към Върховната рада. "Повечето от ранените на Майдан бяха освидетелствани като инвалиди с ниска степен и получиха пенсия от 900 гривни, или 40 евро. Това е всичко. Живей, лекувай се, както можеш. А много от тях са в инвалидни колички, ходят с патерици или са слепи", казва Николай.

Помощ за ранените на Майдан

В доклад на Съвета на Европа е записано, че по време на протестите през февруари 2014 година са били ранени около 1 000 души. Николай Непомнящий твърди, че броят на ранените е значително по-голям. По неговите думи, в медицинската служба към щаба на националната съпротива, функционирал по време на протестите, е имало данни за 1 500 ранени. "Тогава ние се опитвахме да издаваме писмено потвърждение на ранените. С него те можеха да получат парично обезщетение. Но имаше и такива, които не се обръщаха към медицинската служба, или се регистрираха в болниците под чуждо име, защото се опасяваха от преследване", казва Непомнящий.

Паричното обезщетение е еднократна помощ в размер на 61 000 гривни, които държавата изплаща на тежко ранените активисти от Майдана. Никак не е лесно обаче да получиш тази помощ. Трябва да дадеш показания пред следовател от прокуратурата, да представиш съдебно-медицинска експертиза, да събереш множество медицински документи и нотариална заверка за изписването от болницата. "За да получат тези пари, активистите трябва да преминат през огромна бюрократична джунгла, все едно, че преминават през кръговете на ада. Съдебно-медицинските експертизи се бавят по четири месеца, а по закон трябва да бъдат издавани в рамките на месец. Това значително затруднява процеса на паричните обезщетения", казва представителят на гражданската организация, помагаща на пострадалите "Инициатива Е+" Дмитрий Стригун.

По данни на неправителствената организация, парични обезщетения досега са получили едва 57 души, а молби са подали над двеста активисти. "Тази година от раните си починаха още трима наши другари, които бяха в списъка за получаване на парично обезщетение", казва координаторът на инициативната група на пострадалите Павел Сидоренко.

Бюрократични препятствия

Той информира, че в последно време на ранените от Майдана им отказват болнично лечение и рехабилитация. Сидоренко отбелязва, че през февруари тази година Върховната рада е приела закон, който приравнява ранените активисти от Майдана с ветераните от войните. Законът обаче не функционира, защото правителствените структури не са разработили механизъм за предоставянето на такъв статут на пострадалите активисти. "Докуменът просто е потънал в някой шкаф", казва Сидоренко. Игор Чернецкий, също чака да бъде приравнен към ветераните от войните. Той смята, че това ще му помогне.

През зимата на 2014 година бил улучен с куршум в крака, а после "наемници" му раздробили бедрената кост с метални прътове. Подложил се на няколко тежки операции в Украйна и Чехия, но и до днес е може да се движи само с патерици. Независимо от това, заедно със свои другари той продължава да помага на войници от украинската армия: "Събираме пари и купуваме всичко, от което имат нужда бойците. Ние сме момчетата и момичетата, които бяха на Майдана, но ни забравиха", горчиво заключава Чернецкий.