В Международния съд на ООН днес започват изслушванията по делото на Украйна срещу Русия. Двете страни ще бъдат изслушани в отделни заседания в рамките на четири дни.

За какво точно става дума?

В обвинителния акт от 45 страници става дума за предполагаемото нарушаване на две конвенции на ООН. Украйна първо описва как Русия - с помощта на сепаратистите в Донбас - е нарушила международното споразумение за борба срещу финансирането на тероризма. Киев нарича самопровъзгласилите се Донецка и Луганска "народни" републики като "нелегални въоръжени групи", който действат "с решителната  руска подкрепа". Русия от своя страна отхвърля твърдението, че оказва военна помощ на бойците в Донбас.

Втората част на обвинителния акт е посветена на положението на кримските татари и етническите украинци, които биват третирани като малцинства след руската анексия на полуостров Крим през март 2014 година. Съгласно обвинението, Русия е нарушила конвенцията срещу расизма. Например посредством арести и забрана на Меджлиса - върховното представителство на кримските татари. Като доказателства са посочени различни доклади на международни организации: ООН, ОССЕ, докладът на международните следователи в случая със сваления малайзийски Боинг, както и сателитни снимки на НАТО. Украйна призовава съдът на ООН да подведе Русия под "международна отговорност" - например заради свалянето на малайзийския самолет и заради обстрелването на цивилни граждани в различни източноукраински градове. Освен това Киев настоява за репарации.

Украйна заведе това дело през януари - почти три години след събитията, за които става дума. Вероятно - за да може Киев да се подготви по-добре за него. Това не е първото украинско дело срещу Русия пред международен съд. От 2014 година насам Украйна е внесла пет жалби срещу Русия в Международния съд за човешки права в Страсбург. Руският конституционен съд обаче реши, че Русия има последната дума при изпълнението на решенията на съда от Страсбург. А това на практика означава, че Русия няма да изпълнява тези решения. Положението в Международния съд на ООН обаче е съвсем друго. Той беше създаден през 1945 година и бе безусловно признат и от Русия. Като постоянен член на Съвета за сигурност, Русия има привилегията в 15-членния съдийски състав да има и постоянен руски представител. Украйна има правото да посочи специален съдия, който да присъства само на конкретното дело.

Киевските надежди от 1986 година

Професор Бруно Сима е бил съдия в Международния съд на ООН от 2003 до 2012 година. Той твърди, че Международният съд може да обяви, че разглеждането на подобни дела не е в неговите компетенции. "От една страна за Международния съд на ООН е много трудно да разглежда случаи, в които има военна намеса на някоя от големите сили. Освен това в конвенцията срещу расизма има една особеност: тя предписва "сериозни преговори" между двете страни, преди да бъде заведено дело в Международния съд", казва Бруно Сима. Той предполага, че съдебният процес може да продължи до три години.

Един случай от 1986 година може да вдъхне надежда на Киев: навремето Никарагуа заведе дело срещу САЩ в Международния съд на ООН, в което ставаше дума за военната намеса на Америка на страната на контрите срещу лявото правителство в страната. Международният съд на ООН отсъди, че САЩ са нарушили международното право. "Вашингтон не плати никаква глоба. Но решението на съда беше огромен пропаганден успех за малката Никарагуа", казва Бруно Сима. Дали и с делото на Украйна срещу Русия ще стане така? Бруно Сима не се наема да прави прогнози. "Това е много сложна история", казва той.

***

Припомняме Ви това видео: