След повече от десет години брак и четири деца Дора Ривас от Никарагуа решава да промени живота си. Тя изоставя богатия си съпруг и на почти 30 години става студентка по право.

През дванайсетте години брачен живот Дора Ривас не успява да свикне с едно - с мачовщината. Жена, която сама печели пари, която иска да следва свой собствен  път в работния свят - за това съпругът й не проявява разбиране. Той я следи, бие я, насъсква децата и роднините срещу нея и нощем обикаля баровете с други жени. Старите баби биха казали, че Дора Ривас все пак трябва да е доволна, че нали мъжът й е богат! Тя обаче напуска съпруга си и тръгва по нов път.

Днес 47-годишната Дора Ривас е преуспяваща адвокатка и защитничка на правата на жените. "Мъжете никога няма да отстъпят. Ние трябва да ги принудим да сторят това. Не трябва да мълчим" - казва тя. Десетилетия след зараждането на феминизма в Европа, сега той се пробужда и в Латинска Америка.

Откъде тръгна промяната?

Преди 70 години жените там нямаха право да учат в университет, а дума да не става пък да участват в избори. Днес обаче в Латинска Америка следват точно толкова жени, колкото и мъже. А католическият сексуален морал отдавна не е доминиращ. Презервативи, секс преди брака, противозачатъчни, хомо бракове - всичко това днес е напълно прието в обществото.

Днес в парламентите в Латинска Америка процентът на жените е дори по-висок, отколкото броя им в европейските парламенти. Тази промяна се дължи на въведените през последните години промени в квотите - от 1995-та година насам средностатистически процентът им се е покачил от 10% на 22%. Особено бърза бе промяната в Аржентина, където броят на жените депутати се покачи шесторно. Там те са 38%, което е повече и от Германия.

През 2011 пък не друг, а една млада студентка отрови управлението на чилийския президент Себастиан Пинера. Чаровната и атрактивна Камила Валехо оглави масовите протести срещу заплануваната реформа в образованието и бе избрана в родината си за "Личност на годината". Точно в Чили, една ултраконсервативна католическа страна, където доскоро не бяха позволени нито противозачатъчните, нито разводът, преломът настъпи с шеметна бързина. Голям дял за този напредък има Мишел Бачелет, която заемаше президентския пост от 2006 до 2010 година. Тя бе тачена така, както никой от мъжките й предшественици, а и след това никой водещ чилийски политик не се доближи до нейната популярност. 

Нейното звездно място на латиноамериканската политическа сцена бе заето преди една година от друга жена: бразилката с български корени Дилма Русеф, президентка на най-голямата страна в Латинска Америка. Списание Форбс я постави на 16 място в списъка с най-влиятелните личности в света. През първата година от своето управление Дилма Русеф успя да покаже на всички кой всъщност е силният в политическата игра. Нейната основна цел през тези месеци бе борбата срещу корупцията - трудна задача, с която не се нагърби никой от дотогавашните президенти. В рамките на подхванатата от Русеф чистка, шестима мъже министри  трябваше да напуснат постовете си.

Мъжете си знаят своето

Съвсем наскоро пък Кристина Кирхнер с мнозинство спечели отново президентските избори в Аржентина. Но и в политическия живот в Перу, Салвадор, Гватемала и Никарагуа жените вече не служат само за "украшение". Те са силни личности, със собствени политически идеи и с амбиции за най-високи държавни постове.

А какво мислят мъжете за победоносния поход на своите сънароднички? Те изостават и все още са верни на клишето за "мъжа, който издържа семейството", констатира аржентинският психолог Уго Хуберман. "Мъжете са жертва на една културна промяна, която те и до днес не могат да разберат. Това тяхно  затормозяване изригва в насилие," казва пък мексиканската журналистка Лидия Качо. Не е никак случайно, че през последните години броят на убитите жени в Латинска Америка нарасна драстично.