В центъра на Ерусалим, недалеч от някогашната граница между източната и западната част на града, неотдавна се състоя демонстрация, чиито участници размахваха израелски знамена и плакати. С възгласи "Смърт на арабите" те спираха таксиметровите коли, за да проверяват дали ги карат евреи или палестинци. В Ерусалим има много палестински таксиметрови шофьори от окупираната източна част на града. Хората очевидно бяха обладани от желание да линчуват някого: "Евреинът има душа, арабинът е кучи син", се провикна един от младите участници, а други добави - "Да им дадем да се разберат!".

Причина за вълненията бе смъртта на тримата еврейски младежи, отвлечени и убити на Западния бряг на река Йордан. Техните трупове бяха намерени в края на юни, заровени недалеч от Хеброн. В Израел се предполага, че убийците са от обкръжението на Хамас. На погребението на тримата министър-председателят Бенямин Нетаняху заяви: "Широка и дълбока пропаст ни разделя от нашите враговете. Те възвеличават смъртта, ние - живота. Те почитат жестокостта, а ние - милосърдието. Такава е тайната и фундаментът на нашето единство".

Расистки светоглед

Ден по-късно бе отвлечен, измъчван и жестоко убит младият палестинец от Източен Ерусалим Мохамед Абу Хдейр. Израелските извършители са от средите на десните религиозни екстремисти, възпитавани от учители и равини с расистки представи за света. Те поддържат заселническото движение и претендират за цялата територия между Средиземно море и река Йордан. За палестинците няма никакво място в техния светоглед.

Един от тези равини е Дов Лиор, който е сред водещите фигури на заселническото движение. Заради расистките си изявления той вече е бил изправян пред съда. Лиор е и духовният наставник на Игал Амир, убиеца на министър-председателя Ицхак Рабин. Лиор обобщава учението си само с няколко изречения: "Всички, които вярват в Тората, знаят, че тази страна е обещана изключително на нашия народ. Място за друга национална структура на това място няма. Тук никога не е имало държава на друг народ. Земята принадлежи единствено и само на еврейския народ."

Равинът Давид Бацри пък има много поддържници най-вече сред сефарадските евреи от ориенталски произход. И той е бил изправян пред съда заради расистки изявления, заради които е бил и осъждан. В Ерусалим Бацри се бореше срещу откриването на еврейско-палестинско училище. "Евреите са чисти, арабите не са, затова не бива да се смесват", казва той.

Познат и известен в десните среди на Израел е и равинът Шломо Авинер, който настоява палестинските терористи да получават смъртно наказание. През 2010 той разпространи призив - да не се дават жилища под наем на арабите. Апелът бе подписан от над 50 равини. Авинер е равин на селището Бет Ел, което се намира на окупирания Западен бряг на река Йордан, и получава заплатата си от израелската държава. Същото се отнася и до и до бившия военен равин Авишай Ронцки, комуто бяха поверени войниците, участвали във войната в ивицата Газа през зимата на 2008/2009. Тогава той ги призова да не проявяват никаква пощада спрямо палестинците и да не се колебаят да убиват дори и цивилни граждани, ако това може да спаси живота на някой евреин. При това Ронцки явно не се притесняваше от факта, че призивът му влиза в ясно противоречие с военното право.

Легитимация за расизма няма

Според философката Рахел Елиор това са опасни изявления, които трябва да бъдат забранени. "При нас има кръгове, които отричат факта, че и палестинците са хора точно като нас, ни повече, ни по-малко. Мнозина за съжаление мислят, че ние сме свещен народ, а неевреите са нечисти и заслужават смърт", заяви тя пред Израелското радио.

Равините принципно се опират стари и традиционни еврейски текстове, посочва още Елиор, но това не може да служи като оправдание за пропагандирания от тях расизъм. Тя обръща внимание на това, че еврейският народ има над 3000-годишна история и добавя: "Колективната памет е формирана от текстове, някои от които са възникнали във времена, в които евреите са били гонено и притеснявано малцинство сред други народи." Както изтъква филисофката: "Много от писмените източници са на 3000 години и е ясно, че едно време са съществували убеждения, които днес вече не са приемливи. Така както днес вече няма робство, макар някои религиозни закони да го разрешават, не бива да са позволени и расистките изявления, които се позовават на старинните еврейски писания".

Дясното мислене обаче е разпространено не само сред религиозните кръгове - и в останалата част от обществото ултранационалистическите и расистки виждания са широко разпространени. Като например в ерусалимския футболен клуб "Бейтар". Той е средоточие на дясноекстремистки и расистки фенове, които изобщо не крият антиислямските си убеждения.

Това стана ясно, когато клубът миналата година ангажира двама играчи мюсюлмани от Чечения. Феновете на "Бейтар", организирани в ултранационалистическия фенклуб "La Familia", излязоха на барикадите и освиркаха играчите. Но техният призив "Смърт на арабите" не предизвика никаква отрицателна реакция на стадиона. Предполага се, че и убийците на младия палестинец Мохамед Абу Хдейр са членували във въпросния клуб.

Ултрасите в Кнесета

В израелския парламент - Кнесета - дясноекстремистките и расистки изявления също намират място в дневния ред. Депутатката от "Ликуд" Мири Регев, например, изповядва фашизма съвсем открито. Хората, които са на друго мнение, трябва просто да бъдат игнорирани, убедена е тя. Бившата армейска говорителка настоява арабските партии да бъдат изключени от Кнесета, нарича ги "пета колона". При това Регев съвсем не е единствена, която заема такива позиции - депутатът от "Ликуд" Дани Данон нарече арабските депутати "маскирани терористи", а неговият съпартиец Офир Акунис заяви, че окупираният Западен бряг принадлежи на еврейския народ. Палестинците нямали там никакви права. "Това е наша земя", обяви той.

В същата посока са и изявленията на депутатката Айелет Шакед от партията "Еврейски дом" . В страницата си във Фейсбук тя написа, че Израел не води война срещу терористите, а срещу палестинския народ. Палестинците като цяло трябвало да се възприемат като врагове, чиято кръв следва да бъде пролята.

В Израел този вид виждания отдавна не са само позиции на аутсайдери - станали са нещо съвсем приемливо. Крайнодесният политически спектър на Израел е проникнал до самия център на обществото.