Румъния, началото на юли: жителите на две села в Седмоградие подпалват къщи и стопански постройки на роми. Ромите са временно прогонени от едно населено място, в друго пък се контролира дали се "държат цивилизовано". Всички тези събития са предшествани от междусъседски разпри.

Унгария в понеделник вечерта: в едно селце в източната част на страната неизвестни лица застрелват 45-годишна ромка и раняват опасно 13-годишната й дъщеря. Това е четвърто поредно убийство за тази година. Полицията подозира, че извършителите са група фанатизирани дясноекстремистки терористи.

В Чехия, Словакия и България се множат случаите на подпалвачество и атаки срещу роми.

"Крайно дясно въстание" на Изток

Още в началото на 90-те години в Източна Европа имаше подобна вълна от расистко насилие срещу роми. В наши дни обаче нападенията са несравнимо по-брутални от тогава. Една от причините за насилието наблюдателите откриват в глобалната икономическа криза, особено тежко засегнала източноевропейските страни. Защото повечето от тях и без това от дълго време насам страдат от дълбоките си структурни проблеми.

Унгарският философ, някогашен правозащитник и днешен нео-марксистки анализатор Миклош Тамаш говори за крайно дясно въстание на средното съсловие в Източна Европа: "В източноевропейските общества, не само в Унгария, случаят е такъв - има зависимо от държавата средно съсловие, чието положение е много несигурно, а интелигенцията, студентите и т.н. са действително много дълбоко навлезли в дясната истерия."

Става дума за това кой ще получи оскъдните държавни средства, обяснява Тамаш. В надпреварата за ресурси средното съсловие криминализирало конкурентите си: "В медиите се води пропаганда срещу пенсионерите, срещу всички получатели на социални помощи, ромите, бедните, срещу всички хора, които се нуждаят от държавни ресурси и не разполагат с политическа и социална власт".

Други наблюдатели говорят за провал на дискурса на гражданското общество. Действително редица страни от региона изглеждат добре интегрирани в съвременна Европа само на хартия. Често незабелязано за Западна Европа, дискурсът на източноевропейските елити се изпълва с национализъм, който непряко легитимира насилието срещу малцинствата.

Трудна оценка на проблема

Някои членове на ромските елити в Източна Европа насочват понастоящем поглед и към самите себе си, например, румънският социолог Неколае Джордже, дългогодишен пълномощник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ по въпросите, свързани с ромите. Наистина той предупреждава да не се търси вината за вълната от насилие директно сред ромите, т.е. сред жертвите. От друга страна обаче, констатира той, ромските елити в Източна Европа не са успяли ни най-малко да облекчат мизерията на мнозинството сред ромите. В последствие и това мнозинство не се е научило да се брани. Вместо това нявсякъде в Източна Европа имало малък, бюрократизиран ромски елит, консумиращ европейските помощи.

Безспорно, никъде в Европа досега не се е стигнало до бунт на "добрите" и нито един политик не се е опитал да призове към такъв. А властите, в случаите на насилие срещу роми, разследват бавно, ако изобщо разследват, и така придават на извършителите усещането, че са ненаказуеми.