Британският историк Иън Кършоу е специалист по историята на нацистка Германия. В новата си монография "Краят" видният учен търси отговор на въпроса как и защо Третият райх успя да удържи толкова дълго.

Войната е изгубена - в това още от началото на 1945 не може да се съмнява никой в Германия. Въпреки това инфраструктурата на Третия райх функционира буквално до последните дни на войната: работниците получават редовно заплатите си, Берлинската филхармония продължава да концертира, "Байерн Мюнхен" играе футбол, германските войски биват снабдявани с оръжия и боеприпаси, а населението не знае какво е липса на хранителни продукти, въпреки известни затруднения тук или там.

Безумието на войната

Как е било възможно това - пита британският историк Иън Кършоу в новата си книга, посветена на последните две години от Втората световна война, 1944-45. Защо германският народ търпи безумието на войната до самия разгром, без да надигне глава както през 1918, в края на Първата световна война?

"Отговорът гласи - терор, твърди Кършоу и продължава: Терорът е бил толкова голям, че революцията отдолу е била немислима, за разлика от 1918. Ако сравним 1945 с 1918, ще забележим веднага разликата. През 1918 все още има парламент, политически партии, дори един вид движение за мир, няма обаче Гестапо и апарат за тотално тероризиране на населението. Няма и чужди войници на германска земя, особено руски войници. Така че картината през 1945 е съвсем различна от 1918".

И все пак терорът не е единствената причина за продължаването на боевете до последния момент: "Наистина популярността на Хитлер започва да пада драматично. Въпреки това е налице национален консенсус за защитата на Райха - германците не желаят чужди войски в своята страна, да не говорим за съветски войски".

Впечатляващ е задълбоченият анализ, на който английският историк подлага прецизното функциониране на командната структура чак до трети и четвърти ешелон. Защо, пита той, генералите от Вермахта изпълняват безропотно и най-налудничавите заповеди на Хитлер? Дали това се дължи на традициите на прусашкия милитаризъм?

До горчивия край

"Факт е, че нацистите много умело се възползват от старите понятия за чест и дълг. По този начин те мотивират както генералитета, така и обикновените войници да се бият до смърт, дори когато Германия, очевидно за всички, вече е в развалини", обяснява британският историк.

Но главното обяснение, което Кършоу предлага за перверзното чинопочитание на германците, е от структурно естество. За разлика от фашистка Италия, нацистка Германия е била една в пълния смисъл на думата вождистка държава - държавата на фюрера Адолф Хитлер. Докато Мусолини през цялото си управление е бил длъжен да се съобразява донякъде с крал Виктор Емануил III и Големия фашистки съвет, който го сваля през юли 1943.

В Германия не е имало подобно частично разделение на властта. Хитлер не дължи сметка никому, не съществува институция, с която той трябва да се съобразява. И тъй като Хитлер е бил решил да води войната до пълно самоунищожение, германският народ е бил принуден да го следва повече или по-малко безропотно по този път.

Ian Kershaw: "Das Ende - Kampf bis in den Untergang"

Автор: Г. Кайнделсторфер, С. Гяуров; Редактор: Д. Попова-Витцел