Милиони хора по света вярват в Исус Христос, неговата смърт на кръста, възкресението и възнесението му. Докато последните две са обект на вяра, то фактът за живота на Исус е потвърден исторически. „Исус е историческа личност. Християнски, а също юдейски и римски източници от онова време потвърждават неговото съществуване“, казва пред ДВ католическият теолог проф. Томас Зьодинг.

Библейският Нов завет и съдържащите се в него четири канонични евангелия, които са един от основните източници за изучаването на живота на Исус Христос, описват в частност и разпятието на Исус на кръста, смъртта му и неговото погребение. По думите на Зьодинг, като най-вероятна дата на смъртта се счита 30-ата година от новата ера. Но съществува и друго мнение. Германският историк Йоханес Фрид смята, че Исус не е умрял след разпятието му на кръста.

Съмнения, че Исус не е умрял на кръста

Аргументите си Фрид излага в книгата „Исус и Павел. Произходът на християнството в конфликт“. Своята теория Фрид аргументира с тълкуването на различни библейски източници, Евангелието на Йоан, анализи на други исторически свидетелства, както и някои данни от съвременната медицина.

Според Фрид, от тялото на прикования към кръста Исус се е изляла плеврална течност. Този факт, както и това, че Исус е останал на кръста относително кратко време, според Фрид, са му спасили живота. При свалянето му от кръста Исус е бил в безсъзнание, поради което не са възникнали съмнения, че е мъртъв. По-късно – след полагането му в пещерата, Исус е дошъл в съзнание и е бил видян жив от дошлите на гроба му негови последователи. И тъй като мълвата за оживелия Исус би поставила живота му в опасност, тесният кръг от хора, присъствали на неговото оцеляване, са запазили видяното в тайна.

"Крайно невероятна и чисто спекулативна версия"

Такава е версията на Йоханес Фрид. Тя всъщност не е нова. „Тезата за мнимата смърт“ е много стара“, пояснява теологът Зьодинг. В първите векове от новата ера с нея са обосновавали теорията за дуализма на тялото и душата. А вариантът, към който се връща Фрид, е от 19-ти век, когато се е твърдяло, че записаното в Новия завет относно смъртта на Исус не може да съответства на действителността. Но сериозните изследователи не разглеждат тази версия. Томас Зьодинг твърди, че въпросната версия за оцеляването на Исус е „крайно невероятна и чисто спекулативна“. От историческа гледна точка това е пълна глупост“, казва той.

В книгата си Йоханес Фрид изследва и въпроса по какъв начин в християнските канонични текстове е била утвърдена другата версия – за смъртта на Исус на кръста и неговото възкресение. Историкът Фрид смята, че решаваща роля за това е изиграл апостол Павел. Павел, чието първоначално име е било Саул (Савел), отначало не е бил в кръга на 12-ту ученици на Христос. Напротив, отначало той даже е преследвал ранните последователи на Исус. По-късно, предполага се, че това е станало в 32-ра година от новата ера по пътя за Дамаск, където Павел смятал да участва в арестите на първите християни, пред него се явява видението на Исус Христос, след което Павел започва да вярва в него, бива покръстен в християнската вяра и започва да се нарича апостол.

Най-трудната теза

Йоханес Фрид пише, че апостол Павел е узнал за възкресението на Исус не от неговите най-близки последователи, а от своето собствено видение. Освен това, твърди историкът, апостол Павел изобщо не се е интересувал от истинските факти за живота на Исус.

Теологът Зьодинг обаче казва по този повод следното: „И това е стара теза, която редовно се появява още от времената на Фридрих Ницше. Според Зьодинг, апостол Павел се концентрира над смъртта на Исус на кръста и възкресението, поради това, че това е най-трудната теза, която дава възможност да се намери подход към историята за Исус Христос в нейната цялост.