Сръбският правопис се държи на най-демократичното правило в света: „Пиши као чуеш”. Всеки харизматик или народен трибун, или популист, или демагог (подчертайте както ви харесва, това е едно и също) та всеки такъв като гг. Бойко Борисов, Жорж Ганчев и пр. се държи на подобно правило: „Говори, както чуваш народа си”.

В това е и силата, и опасността на подобни хора: те са усилватели на настроенията народни. В същото е и социално-полезната им функция: в тежки кризисни моменти такива и само такива хора са способни да държат власт, защото канализират напреженията и макар да ги усилват позволяват обществото да не се разпадне, да не се свлече към гражданска война.

Подобни лидери са типични за Третия свят (Перон в Аржентина е азбучен пример) и в този смисъл появата и ръстът на влиянието им е

важен индикатор за социална болест

и за справяне с нея. Точно като обривът по кожата не е само симптом, но и начин тялото да не се отрови...

Ако тези елементарни социологически закони важат за България, то трябва сериозно да се замислим за здравето на страната си. Оня ден г-н Бойко Борисов почти на шега, ведро и усмихнато обяви, че трябва да забраним на турците да кръщават децата си както преценят. Пък и те самите да бъдат така добри още веднъж да си сменят имената – този път по-либерално, като прибавят „ов” или „ев” на края на на фамилията си. (Апропо: защо не „ски”. Примерно „Догански”, „Местански”, звучи добре, а?).

Доскоро етническата агресия, която се лее вече седмици по медиите, си слагаше смокиново листо. Всички говорещи все пак добавяха, че мразят ДПС, а не турците. И че всъщност искат да освободят нещастните си турски съотечественици от робията на г-н Ахмед Доган, на която от глупост са се подложили. Сега смокиновото листо е изоставено – г-н Борисов малко разсеяно, но определено заяви, че Възродителният процес (тоест едно огромно престъпление) е всъщност било правилно по целите си, но прекалено по средствата си.

Сиреч искаме същото, но без стрелба

Постепенно, така да се каже. Има две хипотези, които обясняват случилото се: Не знам коя е по-неприятна:

Хипотеза 1. Той не си дава сметка какво говори. Тоест не разбира, че

а) ще последва силна, може би много силна реакция от турците. Подчертавам – не от ДПС, от българските турци.

б) ще последва международна реакция,

в) ще последват непредвидими работи, за които знаем само три неща – че са много, че са лоши и че са деструктивни.

В тази хипотеза излиза, че човек, запътил се да става премиер ли, президент ли и лидер на влиятелна партия, не разбира какви политически копчета натиска.

Хипотеза 2. Той знае какво говори, но знае и още нещо, което ние не виждаме. Примерно: остра криза в град София (парно ли, що ли), която вече е неизбежна, но отложена във времето. В тази хипотеза излиза, че г-н Борисов се нуждае от грандиозен национален скандал, който ще прикрие местен.

Във всеки случай най обезпокоителното не е, че г-н Борисов говори такива неща, а че мнозина от нас, българите, не чуват нещо неприемливо в тези реплики. Ако позволим това да се задълбочи, ни чакат нестихващи неприятности. Всички нас.

Така е то: ум царува, ум робува, ум патки пасе.

Тази публикация е съвместна с вестник „Труд”.

Други текстове от същия автор: www.raichev.org

За отзиви и коментари: a.raichev@gallup-bbss.com