Вероятно Орбан си е представял по друг начин равносметката от половината на управленския си мандат. След блестящата победа на неговата партия Фидес (Съюз на младите демократи) окриленият тогава Виктор Орбан прокламира "събарянето на стария и създаването на нов обществен ред в страната".

Днес, две години по-късно, се виждат резултатите: финансово, икономически и социално Унгария е в окаяно състояние, политически страната е силно поляризирана, а външнополитически - тотално изолирана. Сякаш това не беше достатъчно та дойде и ударът с оставката на президента Пал Шмит, който охотно подписваше всеки нов закон, налаган от правителството на Орбан.

"Циментиране на властта"

Новият президент Янош Адер, избран тази седмица, също е довереник на Орбан. В началните години на Фидес той организираше изборните кампании на партията и служеше като дясна ръка на Орбан. През последните 3 години - като евродепутат - той участваше усърдно в изработването на новото унгарско законодателство, което циментира властта на Орбан. Адер е автор на много оспорвания избирателен закон, облагодетелстващ големите партии като Фидес, и е един от инициаторите на съдебната реформа, заради която Европейската комисия подготвя наказателна процедура срещу Будапеща.

С приети повече от 300 нови закона и нова конституция Орбан успя в основни линии да изгради своя властови апарат и този на партията си. В скоро време обаче предстои да бъде приет нов пакет с мерки за саниране на държавните финанси и за стимулиране на икономиката. Той предвижда въвеждането на допълнителни данъци, например върху сделките с ценни книжа и разговорите по мобилни телефони. За да бъдат прокарани тези непопулярни мерки премиерът Виктор Орбан ще се нуждае от голяма вътрешнопартийна подкрепа, защото унгарците масово оттеглиха доверието си от премиера.

Реформи в ущърб на обществото

"Орбан и неговата партия въведоха в унгарската политика метода на силното управление", казва унгарският политолог Йожеф Йеско. Според него през последните две години управляващите са били заети основно с едно нещо - да реформират из основи всеки един обществен сектор, и в повечето случаи, в ущърб на интересите на унгарското общество.

Например социалната политика - в прочувствените си речи Орбан често използва антикапиталистическа реторика и говори за единството на нацията. Под лозунга за повече "работническо общество", той на практика оряза доста от социалните придобивки на унгарците: въведе задължителен труд за получателите на социални помощи, намали пенсиите и оряза правата на работниците и служителите. Тези драстични мерки така изплашиха унгарците, че те решиха да съживят профсъюзното движение, което вече две десетилетия се намира в клинична смърт.

Унгария - в окаяно състояние

Недоволство се забелязва напоследък вече и сред част от клиентелата на Фидес - например в средноголемите унгарски фирми. Изгонването на МВФ от страната, одържавяването на частните пенсионни каси и облагането с данъци на чуждите компании подкопаха доверието на чуждите инвеститори. В момента Унгария е принудена да плаща рекордно високи лихви на капиталовите пазари, а националната валута - унгарският форинт - е обезценен драстично. Не се очертава и скорошен край на конфликта между Будапеща и Брюксел.

На този фон дори и най-добрите познавачи на унгарската политическа култура не виждат никакъв повод за успокоение: "В унгарския парламент преди Първата световна война се разменяха обиди и удари под кръста, но вечер основните политически играчи сядаха заедно в казиното", казва унгарският писател Дьорд Далош. "Сега господата дори си нямат свое казино, омразата им е заразна, тя може да погребе страната".

Автор: К. Ферзек, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова