Адвокат Габор Гьозо обжалва пред съда в Сегед екстрадирането на сириец, промъкнал се през сръбско-унгарската граница в средата на септември.
"Съдът трябва да вземе предвид обстоятелствата, при които ответникът е извършил така нареченото престъпление, заяви адвокатът на Хелзинкския комитет.

Съдиите отхвърлиха жалбата, но се оказа, че властите вече няма кого да екстрадират. Сириецът и семейството му напуснали страната още в края на септември. Съдът потвърди, че присъдата срещу него, както и срещу други близо 600 мигранти, преминали унгарската граница след издигането на оградата на 15 септември, са окончателни, независимо дали тези лица още пребивават в страната или вече са я напуснали.

Докато Германия едва се справя с притока на близо един милион бежанци, а на гръцките острови все още пристигат с гумени лодки поне по 5000 мигранти на ден, Унгария вече не приема почти никакви бежанци. "Европа осигурява безплатен превоз на бежанците и практически ги пуска на територията си без паспортна проверка, без никакъв контрол", заяви говорителят на унгарското правителство Золтан Ковач. "Според нас това е много опасен прецедент, на който трябва да се сложи край."

Унгария не желае да приеме повече от 2000 души

Ковач заяви, че Будапеща предоставя средства и работници за издигането на ограждения по границите на Сърбия, Македония и Словения. Според данни на Хелзинкския комитет, от над 300-та хиляди души, преминали през лятото унгарската граница, в страната са останали едва около 1500 имигранти. Премиерът Виктор Орбан заяви, че ще продължи да настоява пред Европейския съюз задължителната квота за Унгария да не надхвърля повече от 2000 бежанци.

Говорител на съда в Сегед заяви пред Дойче Веле, че от средата на септември насам 688 души са били осъдени по обвинение в нелегално преминаване на границата. Според принципите, залегнали в статута на ООН, преминаването на граници от лица, търсещи убежище, не представлява престъпление; Унгария обаче има друго виждане по въпроса.

"Трябва да сме много предпазливи дори и да става дума за бежанци от Сирия", заяви правителственият говорител Ковач. "Това, че бягат от войната, им дава право на убежище, наистина. Но от друга страна, за да стигнат до желаната цел, те съзнателно са решили да тръгнат по дългия и труден път към Европа, били са готови да ползват услугите на трафиканти, на които са заплатили и много пари."

Че Унгария затвори вратите си за бежанци, личи не само по бодливата тел на границите й към Сърбия и Хърватия, но и по новопостроения, но напълно празен палатков лагер в покрайнините на Сегед. Бори Симонович от института за социални изследвания „Тарки” в Будапеща изтъква, че голяма част от унгарците подкрепят твърдата позиция на своето правителство. За последните три години 40 процента от унгарците са заявили, че не желаят в страната си имигранти, изтъква той.

Враждебна среда

В подобна враждебна среда само малцина бежанци искат да останат в Унгария, но стотици остават там по принуда - поради затегнатите мерки по границите - в очакване да продължат пътя си към Германия или Швеция.
На един час път западно от Будапеща е разположен град Бичке. През септември именно там се стигна до сблъсък между бежанци и унгарски полицаи, които се бяха опитали да ги свалят от влак, пътуващ за Австрия. Сега в града вече е тихо, а в лагера в покрайнините му са настанени около 200 бежанци.

22-годишният Ибрахим Бахди Сар е един от тях. Миналата година избягал от Дамаск, искал да стигне до Холандия, където вече се намирали родителите, брат му и сестра му. Само че унгарските полицаи го спрели и взели отпечатъци от пръстите му, а холандските имиграционни власти след това го върнали обратно в Унгария, където вече седем месеца той чака да получи статут на бежанец. С родителите си разговаря в интернет. "Всеки път ми казват: „Ела в Холандия, няма значение, че нямаш редовни документи. Но ако нямам документи, не мога да остана в Европа, не мога имам бъдеще там, защото няма да мога да уча и да си намеря работа.”

Строгата политика на премиера Орбан спрямо бежанците спечели на неговата партия Фидес редица нови симпатизанти. Но не всички унгарци са съгласни с тази политика. Има редица хора, като Балаш Шалай от Сегед, които цяло лято помагаха на стотиците мигранти, прииждащи в града. "Бежанците така или иначе са поели по дългия път към Европа, не можем да ги спрем, а и това не решава проблема. Можем обаче да проявим повече човечност към тях”, казва Шалай.