Снимачният екип на западногерманската телевизия ZDF си е свършил работата: репортажът за честването на 1 май в Будапеща е готов и колегите се черпят с бира. Ненадейно към германския екип се присъединява представител на унгарското правителство и моли журналистите да уважат една "важна" пресконференция в граничния град Хегешалом. На другата сутрин германците потеглят, без да предполагат какво ги очаква. Това се случва през пролетта на 1989-та година.

Днес кореспондентът на ZDF Йоахим Яуер, който е част от гореспоменатия телевизионен екип, често си спомня за въпросната пресконференция. Тя се провела в класната стая на едно училище и в нея са участвали 20-ина репортери и няколко унгарски офицери. По време на пресконференцията един от офицерите изтъкнал важността на границата, която разделя социалистическите държави от Варшавския договор от свободния Запад. Друг войник казал, че граничарите са проверили 300-километровата граница и са установили, че съоръженията са в отчайващо състояние. Държавата обаче трябвало да плати най-малко 200 000 долара, за да закупи нови телени заграждения от Запада. Германските гости на пресконференцията обаче не били наясно с едно нещо: че унгарското реформаторско правителство отдавна било окачествило телените заграждения по границата като "технически, политически и морално остарели".

Разходка до Полосата на смъртта

След инструктаж недоумяващите журналисти били откарани с военни джипове до Полосата на смъртта. Десетилетия наред специални табели са предупреждавали, че там се стреля, в случай на опит за достъп до минираната зона по държавната граница. Вместо тях обаче вече била опъната палатка за пикник. В момента, в който пристигнали германските журналисти, започнал истинският спектакъл. Войници се изправили пред събралите се, разрязали телените заграждения, изключвили сигналната уредба и започнали да вадят бетонните стълбове от земята.

Йоахим Яуер не вярвал на очите си. Израснал в Берлин в близост до стената, разделила семейството му, той познавал само разделения свят. И сега просто ей така хората премахнали опората на злото? Йоахим Яуер бързо разбрал, че тази акция може да има световно политическо измерение. Спонтанно попитал един от офицерите дали сега през тази дупка може да премине всеки. Отговорът бил "да". "И скоро може да има нещо като преселение на народите. След една година обаче всичко ще се успокои", казал офицерът.

Във вечерната емисия на 2 май 1989 телевизионните зрители в Германия чули посланието на Йоахим Яуер. "Днес на това място беше сложен край на разделението на Европа на Изток и Запад. И това ще има необозрими последици за Европа, за германците във Федералната република и особено в ГДР". Йоахим Яуер все още не вярвал в обединението на Германия, но въпреки това почерпил снимачния си с шампанско. Гражданите на ГДР, които прихващали сигнала на западногерманската телевизия, също изгледали репортажа от Унгария. Нещо немислимо! Пролука в Желязната завеса! Ерих Хонекер отправил запитване "що за безумие вършат унгарските другари". Министърът на отбраната Хайнц Кеслер успокоил Хонекер като му казал, че става дума за "гранична козметика", както и че границата с Австрия е подсигурена.

Границата остава затворена

"Не бива да подценяваме ролята на Унгария за падането на Берлинската стена и за германското обединение. Кадрите от 2 май 1989 година бяха сигнал за много граждани, които се надяваха да заминат за Западна Германия през Унгария", казва историкът и публицист Ханс-Херман Хертле. "Кадрите от 2 май 1989-та бяха нещо като сигнал за много хора, които се надяваха да преминат през Унгария към Федералната република", обяснява той.

Навремето кореспондентът на ZDF Йоахим Яуер констатирал, че "през следващите месеци все повече млади "туристи" от ГДР ще идват в Унгария". През март унгарското ръководство отменило заповедтта за стрелба срещу евентуалните нарушители на границата. И когато на 27 юни външните министри на Унгария и Австрия се отправили към граничната бразда, за да отворят част от общата граница, държавата трябвало да осигури нова бодлива тел. Защото по това време вече са били премахнати всички ръждясали телени заграждения. Границата обаче не била отворена официално. В опит за пресичане на граничната полоса повечето заловени източногерманци са били предадени на службите за сигурност на ГДР. Завърнали се в родината си, те са били осъдени. Срещу твърда валута обаче много от тях са били изпратени в Западна Германия.

Въпреки това развитие, навремето ръководството на ГДР продължило да държи на разделението между Изтока и Запада. Въпреки че държавата била затънала в дългове и гражданите били недоволни. Подтикнати от новините от западногерманската телевизия, стотици източногерманци подали молби за екскурзия до Унгария. Пътуващите оставили палатките, дори и автомобилите си в граничния регион и преминавали границата с Австрия само с дрехите на гърба си и с надеждата да избягат в Западна Германия.

Унгарците се осмелили на още една стъпка в посока сближаване със Запада. Членове на демократичната опозиция и на международния паневропейски съюз канят гости на пикник за съвместно преминаване на границата под егидата на унгарския политик Имре Пожгай и евродепутата Ото фон Хабсбург. Границата при Шопрон трябвало да бъде отворена за три часа за т.нар. паневропейски пикник. Още преди началото на тържеството, 20-30 граждани на ГДР се приближили до границата, разтворили граничната врата и преминали в Австрия. До края на деня над 600 граждани на ГДР използвали възможността да избягат в Австрия. Хиляди други се притаили в близост до границата, чакайки подходящ момент да преминат в Австрия. Премиерът Немет усилил охраната по западана граница, а унгарското правителство започнало преговори с ГДР във връзка със засилващата се бежанска вълна. Режимът в ГДР отказвал съответните документи на желаещите да пътуват до Унгария, които биха оторизирали унгарските граничари да ги пропускат през границата. В разговор с федералния канцлер Хелмут Кол, унгарският премиер заявил, че не иска да предава обратно заловените на границата граждани на ГДР и че щял да ги оставя да преминават в Австрия.

"Първият камък от стената е разбит в Унгария"

Унгарското правителство информирало федералното правителство в Бон, че на 11 септември през нощта отваря границите. Едва три дни по-късно министерският съвет на ГДР регистрирал "масирана атака на противника". Политическата върхушка в Източен Берлин обаче не могла да спре процеса. До края на годината 120 000 източногермански граждани напуснали ГДР в посока Западна Германия.

Девет месеца по-късно, на 3 октомври 1990, присъединяването на ГДР към Федералната република вече е факт. Един ден след това федералният канцлер Хелмут Кол заявява, че "първият камък от стената е разбит в Унгария". На бившата граница край Шопрон е издигната скулптура с две врати, която символизира първата пробойна в Желязната завеса. Едната врата се отваря на Запад, а другата на Изток. А ръждясялите телени заграждения? Телената мрежа отдавна е разрязана на малки парчета и се продава като сувенир, обвита със зелено-бяло-червения трибагреник на Унгария.