Унижения в Германия: стотици случаи на антициганизъм
3 октомври 2019
Антициганизъм в Германия? Очевидно го има. Организация е документирала стотици случаи на унизителна дискриминация. Жертвите са роми, пристигнали от България, Румъния и страните от Западните Балкани.
Реклама
Сръбско семейство подава молба за социални помощи в берлинска Агенция по труда. На гишето обаче служителката връща документите с думите: "Взимай си нещата, да не ги виждам повече. С цигани не искам да се занимавам". Когато засегнатата жена започва да плаче, охраната на Агенцията я гони навън. Този случай е описан в брошура на Документационния център „Антициганизъм", която бе представена от организацията "Амаро Форо". Както пише вестник "Тагесцайтунг", брошурата изобилства от примери за подобни прояви на антициганизъм.
Стотици случаи на дискриминация
Документационният център е събрал стотици примери за дискриминация на хора от малцинствата. Жертвите са роми, пристигнали от България, Румъния и от страните от Западните Балкани, а унизителните за тях случки се разиграват най-вече при контактите им с администрацията, отбелязва „Ландесцайтунг" и цитира още документирани случаи на дискриминация.
В Берлин например социалните служби отказали да поемат разходите по настаняването на бездомна ромска майка с деца, въпреки наличието на положително съдебно решение по въпроса. Вместо това жената била приканена да се върне обратно в Румъния. На три жени с дълги поли, явно от ромски произход, отказали достъп до спирка на берлинското метро с обяснението, че щели да просят и да притесняват пътниците. В едно училище пък посъветвали социалната работничка, придружаваща ромски мъж, който искал да запише детето си в училището, да си затвори дамската чанта, защото вече имало случаи на кражби при записването на "деца без познания по немски език". А лекарка от берлинска болница препоръчала на една бременна жена от ромски произход да поиска да я стерилизират.
"Антициганизмът вече идва от самата среда на обществото"
„Забелязваме, че на хора с действителен или приписван ромски произход междувременно се гледа с голямо подозрение - при контактите им с администрацията, но и в училищата, пред здравните каси, на работното място или пред органите на реда и правосъдието", казва Георги Иванов от Управителния съвет на „Амаро Форо".
В тази връзка "Тагесцайтунг" пише, че "антициганизмът, с който се сблъскват тези хора в ежедневието си, вече идва от самата среда на обществото, а не само от хора с дяснорадикални възгледи". Настроенията срещу ромите се засилиха особено покрай дебата около т.нар. миграция по бедност от страни като България и Румъния, който в крайна сметка доведе до затягане на законодателството за достъп до социалните облаги, припомня "Тагесцайтунг".
*****
Разгледайте и тази фотогалерия:
Забравеният ужас: геноцидът над ромите
Те живеят в Европа от над 700 години. Но в нацистка Германия синтите и ромите се превръщат в жертва - изолирани, насилствено стерилизирани, избивани. Дълго време след 1945 се отричаше, че ромите са били преследвани.
Снимка: Dokumentations- und Kulturzentrum Deutscher Sinti und Roma
В служба на народа и родината
През Първата световна война много германски роми се сражават в служба на Кайзера, а след 1939 г. - и за Вермахта. През 1941 г. Върховното командване решава по расови и политически причини да освободи от активна военна служба "циганите и хората със смесена циганска кръв". Алфонс Ламперт (на снимката) и съпругата му Елзе впоследствие са депортирани в Аушвиц, където намират смъртта си.
Снимка: Dokumentations- und Kulturzentrum Deutscher Sinti und Roma
В името на науката
Медицинската сестра Ева Юстин научава романес, за да си спечели доверието на ромите. Като асистентка на расисткия изследовател Роберт Ритер тя обикаля цялата страна, за да снема биометрични данни за хора от малцинствата. Регистрацията им като роми или от ромски произход става предпоставка за геноцида срещу това малцинство. Проучвани са родословните им дървета и кръщелните им свидетелства.
Снимка: Bundesarchiv
В лагери зад бодлива тел
Към края на 1930-те години на много места започват да изолират ромските семейства в лагери - както на тази снимка от Равенсбург. Тези места са били опасвани с огради от бодлива тел и са били охранявани от водачи с кучета. Никой не е имал право да напуска лагера. Домашните животни са били умъртвявани, а хората е трябвало да извършват принудителен труд. Мнозина са били насилствено стерилизирани.
Снимка: Stadtarchiv Ravensburg
Масови депортации
През май 1940 г. ромски семейства са подкарани по улиците на Асперг към гарата, където са натоварени на влакови композиции и депортирани в окупираната от нацистите Полша. В сводката на криминалната полиция е записано: "Евакуацията премина гладко". Повечето депортирани са тръгвали на явна смърт - умирали са в трудовите лагери или в еврейските гета.
Снимка: Bundesarchiv
От училищната скамейка - направо в Аушвиц
Тази снимка показва Карл Клинг с неговия клас в Карлсруе към края на 1930-те години. През пролетта на 1943 г. той е изведен направо от класната стая и депортиран в "циганския лагер" в Аушвиц, където по-късно намира смъртта си. Оцелели от Холокоста свидетелстват, че още преди депортациите ромските деца са били изолирани от съучениците си и на практика отстранени от учебния процес.
Преследвани в цяла Европа
Навсякъде, където нацистите са имали думата, синтите и ромите са били преследвани - затваряни в "цигански лагери" или в гета, депортирани и умъртвявани в лагерите за масово унищожение. Смята се, че по този начин са били избити към 500 000 синти и роми - разстреляни или умъртвени с газ. Много други умират от глад и болести или вследствие на медицински експерименти и всевъзможни насилия.
"Навсякъде мъртъвци"
"В бараките, побиращи около 200 души, често бяха натъпквани по 800 и повече", спомня си Елизабет Гутенбергер, която нарича това място в Аушвиц "истински ад". "Циганският лагер" в секция B II се състоял от 40 бараки, а един от блоковете бил "тоалетната за целия лагер". Франц Розенбах, тогава 15-годишен, заставян да извършва принудителен труд, си спомня: "Централната алея беше осеяна с мъртъвци".
Снимка: Staatliches Museum Auschwitz-Birkenau
"Глава на 12-годишно дете"
Зловещият лекар на СС Йозеф Менгеле изтезавал безброй затворници - обезобразявал трупове на деца, заразявал пациенти с опасни вируси, изследвал двойки-близнаци, умъртвявал хора с инжекции право в сърцето. Д-р Менгеле изпращал редовно в Берлин човешки органи или части от човешки тела. През юни 1944 за Берлин заминала глава на 12-годишно дете. Менгеле така и остава неосъден за престъпленията си.
Снимка: Staatliches Museum Auschwitz-Birkenau
Пепел от мъртвите
Концлагеристите страдали от глад, жажда, студ, болести и брутално насилие. Първи умирали децата и възрастните, болните били изпращани в газовите камери, а труповете били изгаряни. В "циганския лагер" в Аушвиц-Биркенау се виждал пушекът и се усещал мирисът от крематориумите. Пепелта от мъртвите била изхвърляна в езера, край които близки на жертвите днес полагат цветя.
Снимка: DW/A. Grunau
Ромите не дочакват освобождаването на Аушвиц
На 27 януари 1945 г., когато Червената армия стигнала до Аушвиц, в лагера войниците открили и много деца-затворници. Освобождаването обаче идва твърде късно за ромите: още през нощта срещу 3 август 1944 всички обитатели на "циганския лагер" били изпратени в газовите камери. На другата сутрин в бараките били открити две ромски деца. Тази "допълнителна пратка" също стигнала до газовите камери.