Вкопчени в несекващата драматична събитийност на всекидневния живот, в новозаяваващите се субекти на политическото пространство и в европейската футболна епопея, едва ли ни идва наум, че началото на лятото бе ознаменувано и с едно голямо духовно събитие - смайващият с мащабите си фестивал "Пловдив чете", провел се от 6 до 11 юни 2012-та.

Четенето, участта на книгата и срещите с писатели са трудни предизвикателства, удоволствия за подготвени и посветени, затова и рядко попадат в актуалния фокус на медийното внимание. Най-често ги виждаме описани в няколко дежурни изречения и тъкмо затова толкова повече ми се  иска да избегна този "похват" на неглижирането.

Патосите са съзвучни с четенето

Пристрастието ми се удвои след среща и разговор с ученици от Френската гимназия в Пловдив, петдесетина момичета и момчета, които с въпросите, възгледите и яркото си присъствие на мислещи същества ми дадоха куража да смятам, че упадъкът в България не е необратим. Едно от най-значимите измерения на "Пловдив чете" е точно неговата вгледаност в младите хора, опитът да бъдат "заразени с книги", да бъдат примамени в света на думите. Всеки се досеща какво усилие е посред потребителската стихия и разхлабения до безграничност език да възпиташ вкус, усет и вътрешна тяга към сериозната литература.

Видях много смисъл в приповдигнатата атмосфера на града, цяла една главна улица с щандове с разлистени, докоснати, обживени, закупени книги, открити сцени, съдбовни литературни полемики, звучаща отвсякъде реч. Разбира се, че е невъзможно да се обитава непрекъснато в подобна "духовна нагнетеност", но си заслужава и други български градове да разгръщат празниците и делниците на четенето в различни, по-масови форми. Това само ще напомня на сегашните и бъдещи български управници, че данъкът, с който е обложен хазартът у нас е в пъти по-малък от 22-процентния ДДС върху книгата, а потребността от книги е все по-доловима, видима, насъщно важна.

Зад видимостта на успеха – много и благородни усилия

Инициативата "Пловдив чете" съществува вече десет години и в дните на тазгодишното си "юбилейно" проявление тя наистина предложи уникална програма, подготвена и реализирана от издателска къща "Жанет-45", със съучастието на общината и бизнеса, естествено. Но не е далеч от ума, че за да се случат шестте наситени дни на словесността, "на дъното" трябва да стои някой с възрожденски ентусиазъм, мащабен размах и чувство за мисия, за да отвори хоризонта пред Словото и възможностите на стотината участващи писатели и издатели, да "зарази" екипа си за усилна и почти денонощна всеотдайна работа. 

"Четенето в Пловдив свърши, да живее четенето!", с тази парадоксална парафраза ми се иска да вдъхна кураж и да благодаря на всички, които ще прочетат моя текст с добронамерено разбиране.

Автор: М. Иванова, Редактор: М. Илчева