Има ли връзка между формата на управление и степента на корупция? Отговорът може да бъде намерен в последната класация на организацията "Трансперънси интернешънъл". Вижда се, че в сравнение с авторитарните режими някои демокрации не са с по-малка степен на корупция въпреки изградените в тях контролни механизми.

Срамна статистика

Индия, най-голямата демокрация в Азия, заема 87-мо място в класацията на "Трансперънси интернешънъл", а Китай с неговото еднопартийно управление е на 78-мо място, т.е. стои по-добре от Индия. Индонезия, втората по големина демокрация в региона, е на позорното 111-то място, което я поставя рамо до рамо с комунистически Виетнам, който е на 116-то място.

Класацията на "Трансперънси интернешънъл" издава още един любопитен факт: на челните места, тоест с най-малка степен на корупция, са демократични държави като Дания и Нова Зеландия, но и авторитарно управляваният Сингапур. Това означава, че мащабът на корупцията в една държава се определя не от степента на политическата свобода, а от нивото на развитие и политическа воля.

На гражданите в авторитарните държави не им остава нищо друго, освен да се надяват, че правителствата им сами ще поведат борба срещу корупцията, докато хората, живеещи в условия на демокрация, могат да поставят управляващите под силен обществен натиск. Индия например, която обича да се представя като млада, динамична демокрация, се управлява на практика като племенно общество. Свободните избори водят фактически до парламент, в който влизат депутати от все едни и същи семейни кланове. Освен това стряскащо голям брой от тях имат криминално минало. Средната възраст на министрите е на пенсионния праг. Премиерът Сингх ще отпразнува през септември 79-ия си рожден ден.

Когато безгрижието премине в яд

Години наред индийците се шегуваха, че страната им се развива не благодарение на, а въпреки правителството, което ги управлява. Едва сега, когато темповете на икономически растеж намаляват, цените на хранителните продукти нарастват, а чуждите инвеститори се отдръпват от страната заради корупцията и буксуващите реформи, безгрижието на индийците премина в яд. В широкото гражданско движение срещу корупцията се отразява масовото недоволство от политическите елити.

Правителството на Сингх разбра подадения предупредителен сигнал и отстъпи пред Анна Хазаре, който на свой ред прекрати гладната си стачка. Но вина за корупцията носят не само управляващите. Често точно гражданите, които се застъпват на висок глас за промени, извличат тайно изгода от подкупните структури в обществото. И докато това е факт, шофьорите ще продължат да дават рушвет на полицаите, обвиняемите на съдиите, а строителните предприемачи на чиновниците. Или с други думи: битката срещу корупцията може да бъде спечелена само тогава, когато и управляващи, и управлявани се включат в нея.