Вече 135 години германският концерн „Сименс” поддържа делови връзки с България. Първите телеграфи, телефони, генератори и рентгенови апарати в освободеното българско княжество носят марката на германския концерн, който в момента е работодател на 370 000 души по целия свят. България е в този престижен списък от 2006 година, когато бе открита производствената инвестиция на „Сименс” в Ботевград. Започнала с 60 работници, само за пет години фабриката на „Сименс” за измервателна апаратура под високо напрежение бързо се разраства. Затова през 2011 година производството се премества в изоставения Завод за печатни платки в Правец, където са били сглобявани едноименните „култови“ микрокомпютри.

Кариера в "Сименс"

“Само за няколко години българската производствена инвестиция на „Сименс” се разшири пет пъти, ако се съди по ръста на новите работни места. Ботевград няма традиции в силнотоковата електротехника, но пък има добри професионални училища и колежи с изучаване на чужди езици. Това ни улеснява в подбора на кадри. Само трима от нашите 300 работници и инженери идват от София. Хората са мотивирани не само от по-високите заплати, но и от специалната бонусна система на „Сименс”, както и от възможностите за професионално израстване чрез академията на концерна“, споделя шефът на новата фабрика в Правец Дечко Карагьозов.

Той не крие задоволството си от факта, че българското предприятие на „Сименс” вече мери сили по ефективност със заводи на концерна, които имат зад гърба си 80-90 години история. „Ежегодно усвояваме все нови и нови производства, което ни прави конкурентоспособни на международния пазар. Намерихме си и български снабдители, които след това се утвърдиха като доставчици и за други заводи на концерна“, посочва Карагьозов.

Предимствата на България

„Сравнително евтината работна ръка е определено една от основните изгоди на „Сименс” в България. Но още по-важни за нас са високата квалификация на заетите и добрата логистика, благодарение на която разходите ни за транспорт са много по-ниски, отколкото в предприятията ни в Китай, например. Обучаваме всеки новоназначен работник минимум 6 месеца - независимо от образованието му, а инженерите изпращаме за една година в академиите на „Сименс” във Франция и Германия“, посочва ръководителката на представителството на „Сименс” в България Боряна Манолова. Успехите на германския концерн в страната тя свързва и с работата на създадения преди 15 години Център за компетенции в София. Работещите в центъра 60 български инженери създават проекти, които „Сименс” внедрява в цял свят.

Тънкостите на германската практичност

Една от новаторските идеи, които концернът вече е наложил в българския си филиал, е системата за нулева толерантност към трудовите злополуки. В завода в Правец работят 25 одитори, които контролират ежедневно всяко работно място. Тези грижи за здравето на заетите имат и сериозна практическа значимост. „Известно е, че в кръвта, макар и в минимални количества, се съдържа желязо. Ако дори нищожни следи от кръв попаднат върху лентите, с които се изолират високоволтовите бобини в нашето производство, огромното напрежение ще унищожи съоръжението“, обяснява Дечко Карагьозов.