В западногерманската историческа памет почти отсъства образът на жената като боен другар или сътрудник на националсоциалистическия режим. Широко разпространена е само представата за жените, които себеотдайно помагат за разчисването на развалините от бомбардираните градове /така наречените Trümmerfrauen/ и превързват раните на болните, влизайки в ролята на медицински сестри и санитарки. Истината всъщност е по-различна.

"Аз очаквам от германската жена по образцов начин и с желязна дисциплина да се интегрира в голямата ни бойна общност", заявява Адолф Хитлер пред Райхстага на 1 септември 1939 година - денят, в който германската армия напада Полша и слага началото на Втората световна война.

Майки на фронта

И действително, с помощта на различни националсоциалистически организации от самото начало жените са мобилизирани като майки, бойни съратнички и изобщо неразделна част от "воюващия народ". Режимът открито обявява, че си поставя за цел да интегрира милиони жени в най-различни организации - като например Съюза на националсоциалистическите жени, който наброявал близо 10 милиона членове. Редом с него съществувал и Съюзът за защита на въздушното пространство на Райха - с 12 милиона членове, 70% от които били жени.

Тези цифри говорят достатъчно красноречиво за внушително участие на жените в различни организационни форми на националсоциалистическия режим. Те са били активно обучавани за изпълнението на определени задължения - например да помагат при охраната на въздушното пространство, да съобщават за "въздушна тревога", да оказват помощ на домакинства, останали без покрив и пр. Към това трябва да добавим и традиционните "курсове за майки", предлагани от Службата за жените.

Активистки и доноснички

В едно ново изследване за ролята на жените по времето на националсоциализма германката Никол Крамер не само проучва неизвестни до момента аспекти на техния обществен ангажимент, но и развенчава някои митове. Например този, че жените са били заети предимно със социално-хуманитарна дейност в помощ на бедстващото от войната население. Поради гъстата мрежа от женски организации и наличието на многобройни инициативи в помощ на бежанците и на останалите без подслон, женските активистки имали достъп до огромен брой домакинства.

Помощта им в семействата е допринасяла за смекчаване на недоволството от военните несгоди, но пък не е водела автоматично до по-висока политическа лоялност към режима. Особено в последните години на войната в германското общество се засилва политическата апатия и умората от несгодите, както и копнежът по живот в мир. Хитлер вече не е обект на нескончаемо възхищение, включително и сред жените.

Въпросните активистки са били натоварени със задачата да следят за наличието на критични настроения спрямо режима. "Донасянето" на подобни информации е било често срещано явление, като се има предвид гъстата мрежа за контрол над обществото, част от която без съмнение са били и многобройните женски организации.

Nicole Kramer: Volksgenossinnen an der Heimatfront. Vandenhoeck & Ruprecht

АГ, ДПА, ФАЦ, УМ, БД, ПД, Б. Узунова, Редактор: Б. Рачева