ИД оставя фатални следи: в Ирак терористите са индоктринирали със своята пропаганда множество малки деца. Подготвяли са ги за джихад срещу "неверниците", показвайки им как се режат глави и ръце. Репортаж от Северен Ирак:
"Те ни казваха, че когато срещнем някой немюсюлманини, имаме право да го пребием. Можем дори да го обезглавим", разказва Адам. Момчето е на 12 години и в момента живее в един лагер за прокудени в Северен Ирак. В продължение на цели две години Адам е бил "възпитаван" от ИД. Терористите го изтръгнали насила от неговото язидско семейство, родителите му успели да го откупят чак след две години. И до днес детето се страхува, че отново може да попадне в ръцете на ислямистите. За щастие в Северен Ирак засега няма такава опасност. Терористичните милиции губят все повече територии, а това подхранва надеждата за скорошен колапс на "Ислямска държава" в Ирак. Ислямистите оставят обаче фатално наследство: вече са посели терора в главите на множество деца.
Децата, "възпитавани" от ИД
Учителите в полевото училище в Каяра, където живеят около 20 000 прокудени иракчани, са наясно, че от тях зависи много: "Децата трябва да погребат спомена за войната, за оръжията и насилието. Нашият учебен план е, разбира се, коренно различен от този на ИД. Ние искаме децата възможно най-бързо да забравят всичко, което са научили от терористите", казва учителката Иман Хюсеин.
От разказите на децата става ясно, че джихадистите от ИД са ги подготвяли интензивно за война срещу т.нар. "неверници". Много от момчетата споделят, че в училищата на ИД им показвали филми с кадри от обезглавявания. Карали ги да гледат как се режат крайници и как хора биват пребивани с камшик. "Терористите са напълнили главите на тези деца с насилие, с назадничави и тъмни мисли", казва Масер Хамид, директор на полевото училище в лагера Каяра. В началото много от децата били силно травмирани. Били неспособни да учат и дори да играят. "След няколко седмици обаче настъпва подобрение", обяснява Хамид.
Терористите от ИД се интересували преди всичко от момчетата. Защото според тяхната идеология момичетата нямат нужда от образование. За тях момичето има едно-единствено предназначение - да бъде спътница на своя съпруг и майка на неговите деца.
Съдбата на цяло едно поколение
Табарек и Фатима са на осем и девет години. Двете момичета са родом от Мосул. При офанзивата на иракската армия успяват да избягат заедно със семейството си. Днес живеят в лагера Каяра, но преди това също били "възпитавани" от терористите на ИД. Много скоро обаче родителите им забранили да посещават училището на ИД. "Учебният материал там е свързан само с войната. Само оръжия, насилие и убийства. Децата не учеха нищо друго. Показваха им филми, за да ги научат да убиват. И ги караха да се упражняват с кукли", разказва бащата. А 9-годишната Фатима добавя: "Ние силно мразехме тези хора. Искахме да се махнат колкото е възможно по-бързо".
Днес Табарек и Фатима посещават полевото училище в лагера Каяра, където изучават арабски, английски, математика и география. Много техни връстници нямат тази възможност - по данни на УНИЦЕФ 3,5 милиона иракски деца в училищна възраст не ходят на училище. Войната е прокудила най-малко 1 милион деца от родните им места, като 70 процента от тях са пропуснали цяла учебна година. Не е известно колко деца са били подложени на "възпитанието" на ИД. Но отсега е ясно, че и след колапса на "Ислямска държава" едно цяло поколение ще продължи да страда от последиците на войната, гоненията и религиозния фанатизъм.
Разгледайте и тази фотогалерия:
Деца без детство
Много от тях са едва на 7-8 години, а вече носят оръжие и убиват хора. Стотици хиляди деца по света участват във военни конфликти. Травмите, причинени от ужасите на войната, са за цял живот.
Снимка: picture-alliance/dpa/EPA
Войници по принуда
Разрушени къщи, избити близки и приятели: военните конфликти травмират особено силно най-малките. Повечето деца-войници грабват оръжието не по собствена воля, а по принуда. Дрогират ги, промиват мозъците им и ги принуждават да избиват хора в името на нечия кауза. Снимката е от сирийския град Алепо.
Снимка: AFP/Getty Images/F. al Halabi
Зверствата на "Ислямска държава"
Терористите от "Ислямска държава" не познават никакви задръжки, дори спрямо децата. Използват ги като живи щитове, принуждават ги да извършват самоубийствени атентати, насилват ги да убиват хора, дори деца. Въпреки това много младежи се присъединяват доброволно към терористичната организация.
По данни на УНИЦЕФ, повечето малолетни, които биват насилствено въвлечени във военни конфликти, са или сираци, или пък деца, които са били откъснати насила от семействата им или са били продадени от близките им. Оттам насетне съдбата им е жестока: принуждават ги да се сражават, а много от тях стават и жертва на сексуална експлоатация.
Снимка: picture-alliance/dpa/epa Albadri
250 хиляди деца
Судан, Южен Судан, Сомалия, Чад - това са само няколко от страните, в които през последните години деца са били насилствено въвличани във военни конфликти. Доклад на ООН изброява общо 52 групировки от 23 държави, които принуждават малолетни да се сражават в редиците им. Общият брой на децата-войници е около 250 хиляди, изчислява ООН.
Снимка: picture-alliance/AP Photo/S. Azim
Наркотици, пропаганда, насилие
"За въоръжените групировки, които се нуждаят от нови попълнения, няма по-лесна плячка от децата. Те са евтини бойци, а и лесно се манипулират. Първо им дават наркотици, а после ги подготвят за бъдещите им задачи, като им показват пропагандни филми", разказва Ниня Шарбоно от УНИЦЕФ. Има и още нещо: децата живеят в постоянен страх, че ако не се подчиняват безусловно, ще бъдат убити от другарите си.
Снимка: picture-alliance/dpa
Малцина успяват да се измъкнат
Някои деца-войници успяват да избягат от ада - като момичето от снимката, което е заснето в момента, когато предава оръжията си на миротворци от ООН. Тези деца се нуждаят от спешна медицинска помощ. Повечето от тях страдат от недохранване, наркозависимост, психически разстройства и заболявания, предавани по полов път.
Снимка: picture-alliance/dpa
Животът след ужасите на войната
Децата, успели да избягат от ужасите на войната, са физически и душевно осакатени и срещат огромни трудности при осмислянето на преживяното. Реинтеграцията им в обществото е затова изключително важна. Но и много трудна. Особено когато се случва в условията на продължаващи размирици.
Снимка: picture-alliance/dpa/W. Langenstrassen
Сълзите на едно дете
Хина Кейтетси от Уганда е имала късмета да скъса с предишния си живот на дете-войник. След като успява да избяга в Дания, тя издава книгата си "Сълзи между небето и земята". В нея младата писателка описва първите си стъпки в новата родина и постоянната битка със зловещите спомени.
Снимка: picture-alliance/dpa
Прошка?
Емануел Джал също е бил дете-войник. Днес е известен хип-хоп изпълнител. На сцената той не крие радостта си от живота, но спомените от миналото не му дават покой. Много от песните му разказват за гражданската война в Судан. "Една песен може да накара хората да се избиват, но може също така да ги накара да си простят", казва певецът.
Снимка: picture-alliance/dpa
Red Hand Day
150 държави са ратифицирали т.нар. Допълнителен протокол за децата-войници към Конвенцията на ООН за правата на децата. Документът влезе в сила на 12 февруари 2002 година. Оттогава на тази дата се чества т.нар. "Red Hand Day". Отпечатъци от детски длани, потопени в червена боя, напомнят за тежката участ на децата-войници.
Снимка: imago
Докога сме деца?
Според Конвенцията на ООН за правата на децата, всички бойци под 15-годишна възраст трябва да бъдат смятани за деца-войници. Напълно законно, според международното право, е наемането на доброволци над 14-годишна възраст. Правозащитните организации обаче смятат, че деца-войници са всички бойци под 18 години.
