Що се отнася до образователната политика, Германия е едно чисто класово общество, твърди Патрик Бауер, който е главен редактор на списание "Неон". Той разказва за срещите си с 30 свои съученици, повечето от които са от мигрантски семейства. Учил е с тях от първи клас в берлинското училище "Блюхер", намиращо се на границата между двата най-проблемни квартала на германската столица - Нойкьолн и Кройцберг.

Бедни и богати

Тези 30 биографии, описани от автора, разкриват по най-драматичен начин истината за най-големия проблем на германската образователна политика: в никоя друга европейска страна социалният произход не е от такова решаващо значение за успеха в живота. Който идва от бедно семейство, си остава беден, който идва от буржоазно семейство, има добри шансове да остане в средната класа.

Както пише Бауер: "Учениците, на които им беше трудно в първи клас, им беше все така трудно и след шести. Затова те не са стигнали доникъде след това. Всички тези ученици произлизаха от семейства, считани за слаби в социално и образователно отношение".

Преди няколко месеца Хайнц Бушковски - кметът на района, в който се намира училище "Блюхер", напомни, че Германия изразходва повече средства за насърчаване на семейството от всяка друга европейска държава, но другите страни имат повече успех в тази област: "Те инвестират пряко в детския свят - в ясли, детски градини, целодневни училища, учители и социални работници в училищата."

Консултантската фирма Boston Consulting Group препоръчва правителството да финансира посещаването на предучилище, да постави езиковото обучение в центъра на образователната си политика и да назначи повече персонал. Според изследването всичко това ще струва 5 милиарда евро, но до 2030 година ще се рентира шесткратно: Boston Consulting Group предвижда допълнителни постъпления от 30 милиарда евро по линия на повишени данъчни приходи и отпадане на социалните помощи.

В началото на книгата си Патрик Бауер се възмущава от един свой мюнхенски приятел, който отишъл заедно с жена си в близкото училище, за да разгледат снимките на децата, изложени в коридора. След като преброили децата с черна или по-тъмна кожа, те решили да не записват дъщеря си в това училище. "Не желая да жертвам детото си", цитира с явно отвращение авторът своя приятел, който бил избирател на Зелените и изобщо левичар.

Моят син ли да сърба попарата?

В края на книгата му обаче става ясно, че Бауер няма да "жертва" сина си: "Според мен е ужасно, че днешните училищни паралелки често са разделени в съответствие със социалните класи. Преди няколко месеца бях казал, че ще изпратя детото си в едно проблемно училище в Нойкьолн. По принципни съображения. Днес обаче не мога да си представя повече това. Не би било редно моят син "по принципни съображения" да трябва да сърба попарата, надробена му от сбърканата образователна и интеграционна политика на неговото поколение", пише Бауер.

Така в центъра на днешен Берлин отдавна съществуват американски порядки, що се отнася до сегрегацията: в Кройцберг има четири образцови основни училища, в които делът на германските ученици възлиза почти на 100 процента. Има и такива като училище "Блюхер", където под формата на зле обучени деца се трупат дългове с катастрофални мащаби.