За домашното образование на границата на легалността разказва Йорданка Йорданова:

Животът е училище. Може би това е мисълта, която свързва хилядите семейства по света, които практикуват т.нар. домашно образование, т.е. децата им не ходят на училище, а се обучават вкъщи – от частен учител или както е в повечето случаи от самите родители. Формата на образование, която всъщност не е нищо ново за човечеството и съществува откакто свят светува, става особено популярна през 70-те и 80-те години на 20 век в САЩ, където някои родители започват да поставят под съмнение ефективността на държавната образователна система и съществуващите частни училища.

В Германия училището вкъщи е забранено

Домашното образование е разрешено по закон и в повечето страни-членки на ЕС, изключение прави Германия, където държавата го забранява. Йорг Гроселюмерн, председател на германската организация "Свободно образование" си обяснява факта така:

"От една страна са страхът и скептицизмът към тази форма на обучение, от друга страна задължителното посещаване на училище в Германия е демонстриране на власт, от която държавата не би се отказала така лесно."

В Германия домашното образование по закон е позволено в три случая: ако децата са болни, в случай на бременност в ученическа възраст или ако децата са в чужбина за кратък период от време. Организацията "Свободно образование", която съществува от 2006 година, се бори за правото на родителите да могат да избират между различните форми на свободно обучение, към които спадат алтернативните училища и обучението в семейството. В организацията членува и 55-годишният Тилман Нойбронер. Неговото желание и това на съпругата му да обучават децата си вкъщи ги принуждава да напуснат Германия.

"Трябваше да се преместим да живеем във Франция, защото семейството ми беше подложено на масивни репресии от страна на германската държава. Не искахме да търпим повече това, защото дори имаше опасност да ни отнемат децата. Ние искаме отново да заживеем в Германия, затова водим и съдебно дело. Настояваме в Германия да бъде позволено на всеки да избира начина на обучение на децата си."

Държавното училище - вечна конкуренция?

От четири години семейство Нойбронер води дела. Решението да обучават децата си в домашни условия идва, след като родителите забелязват, че големият им син Мориц не се чувства добре в училище.

"Не ние взехме решението да обучаваме децата си вкъщи. Това беше тяхно желание. Ние дори открихме частно училище, защото още отначало имахме съмнения, че държавното училище не е най-доброто място за нашите деца. Но скоро след като открихме училището, големият ни син започна да има проблеми, нямаше желание да ходи на училище. От едно дете, което винаги беше в добро настоение, той се превърна в тъжно момче. И ние започнахме да обмисляме варианти за алтенатива на училището."

Алтернативното училище вкъщи изглежда съвсем различно. В дневната програма задължително влизат математика, немски и чужди езици, но и двете деца - Мориц, на 12, и Томас, на 10, имат правото сами да си организират деня. Обучението им е индивидуално и не е разделено по класове, обяснява Нойбронер.

"Освен това децата ни учат едно от друго. Пък и представата да се разделят децата строго по випуски е доста спорна, освен това все повече училища напоследък я разбиват."

Училището вкъщи като начин на живот

Докато някои родители, подобно на германците Нойбронер избират домашното образование, защото се оказва, че училището в класическия му вид не се отразява добре на едно от децата им, има семейства, за които обучението вкъщи е просто начин на живот. Такова е българското семейство Порумбачанови от Силистра. Те имат трима сина – на 3, 6 и 13 години. Петър Порумбачанов е на 35 години, има частен бизнес и е убеден, че домашното образование е нещо съвсем естествено.

"Домашното образование не започва от 6- или 7-годишна възраст. То започва от момента, в който детето дойде в нашия дом, няма граници за обучението вкъщи. В думата обучение аз включвам образование и възпитание на децата. Идеята на домашното обучение се основава на един прост принцип, да научим детето да чете и да има любов към ученето, т.е. да възпитаме у него любов към ученето."

Според Петър Порумбачанов най-големият недостатък на обучението в държавните училища е липсата на индивидуален подход. А по отношение на домашното образование като форма, той казва:

Кое е правилното решение?

"Тук не става дума за някаква алтернативна попкултура или нюейдж-движение, на което изведнъж му е хрумнало, че трябва да си обучава децата вкъщи. Как са учили хората от 19 век преди прусите, а великите композитори от средновековието, дори самият Айнщайн, който е имал проблеми в училище, или Блес Паскал, който е домашен ученик, Бах, Бетовен, Моцарт, Шуберт... Не става въпрос за алтернативна култура, която искаме да създадем. Става въпрос за настояването като родители да вземем решение за нашите деца. Има правна възможност, която мога да изтъкна при съприкосновение с властите. Понеже ние сме членове на Европейския съюз, законите на една държава падат под законите на ЕС."

Сблъсък с властите Петър Порумбачанов досега не е имал. В България родителите имат право да обучават децата си вкъщи, но в страната няма уредба, която да регламентира тази форма на образование. Няма административна мярка, след като детето не е заведено в системата, както е и в случая на Порумбачанови. Санкция може да има, ако детето е записано в държавно училище, но не го посещава.

Родителите, които не изпращат децата си на училище, често са упреквани, че децата им растат в паралелен свят и могат да се превърнат в аутсайдери. На подобни твърдения Петър Порумбачанов отговаря така:

"Детето отива на училище и трябва да се държи като вълк в глутница, понеже иначе ще бъде отхвърлен, ще бъде аутсайдер. И в същото време ние му казваме ти не трябва да бъдеш такъв. То е като да му събуеш чорапите, да го пуснеш по натрошени стъкла и да кажеш внимавай да не се порежеш. Това е безумие. В интерес на истината моят син и частните ученици, които познавам, се явяват естествени лидери в средата на своите връстници. Те увличат другите след себе си в темата на разговор или в каквото и да е, просто защото мислят логично."

Накъде след 18?

С навършване на пълнолетие обаче възниква въпросът с дипломата за завършено средно образование. Има няколко варианта: децата да се запишат за една или повече години в държавно училище, да се запишат като частни ученици или да получат необходимите за средно образование кредити в някое училище в САЩ или в страните, където домашното образование е законово регламентирано.

Семейство Нойбронер обаче се надява, че това няма да им се наложи: "Надяваме се германската образователна система да се промени в следващите години и домашното обучение да бъде легализирано. Искаме отново да заживеем в Германия."

За Порумбачанови нещата изглеждат така: "Смятам, че нашето образование има бъдеще в България и то ще бъде съвсем легално и законно. Ако държавата не реши да се промени в това отношение да регламентира домашното образование, ще имаме просто съдбата на семейството в Германия. Стягаме си куфарите. Заминаваме в държава, която разбира ценността на този вид образование, макар че аз като историк силно обичам историята на страната си, държавата си. Децата ми също се въодушевяват, когато учат история. Да, обаче това също ще бъде една стъпка на държавата да гони интелигентните хора от България, които просто искат действително да променят нещата в тази страна."