Непланирано, без предварителна подготовка и обучение. Ето така, заради Ковид-19, се случи интегрирането на информационните технологии в образованието, както и в много други области. Дали това ще доведе до устойчив хибриден модел на училищно образование или дефицити в обучението - отсега е трудно е да се прогнозира. Факт е, че пандемията свари неподготвени не само българските учители, които са сред най-застаряващите в ЕС - почти половината са близо до или са навършили възрастта за пенсия. По данни на Евростат, обявени тази есен, почти 20% от тях са на възраст от 50 до 54 години, други 20 на сто - от 55 до 59 години, а около 10% са от 60 до 64 години. Около 3% е делът на учителите над 65 години.

Заради е-обучението просветното министерство промени Наредба 10 за организация на дейностите в училищното образование, а парламентът - Закона за предучилищното и училищно образование. А какво всъщност става? Дойче Веле разговаря с двама десетокласници от столични училища, Траян и Петър* - ето техните обобщени отговори. Впрочем, и двамата предпочитат присъственото обучение, независимо че през седмиците у дома са повишили успеха си - и се тревожат за задължителните изпити след X клас, които ще се проведат за първи път догодина, независимо че не са матури.

За учителите

“Учителите се стараят повече, отколкото в училище. Налага им се да правят големи усилия. Не всички, зависи от учителя. Има такива, които си подготвят презентациите и ги показват на екрана. Други гледат само да говорят и като цяло не се оправят много добре с програмите. Обаче дават много повече домашни, един вид да компенсират, защото часовете са по 35 минути, но тия домашни се преписват, индивидуално почти нищо не се прави. А дори и да не предадеш домашна, не е чак такъв проблем”.

“Някои учители си пускат камерата, други не – въпрос на индивидуално решение. И ние сме така, не е задължително да съм на живо. Често първите два часа спя, но и да ме хванат, рядко пишат отсъствия. Ако в това време решат да ме изпитат, някой приятел звъни по телефона - оставям го на вибрация, но не винаги ставам, зависи при кой учител съм. Като цяло нямаме много устни изпитвания”.

За тестовете и изпитите

“За някои това си е чист бизнес. На един от нашия клас му платиха 20 лева от другия клас, за да подскаже на тест по математика. Защото точно тази госпожа дава едни и същи тестове, просто сменя числата. Когато правим тест, двама от класа му правят архив - снимат с телефоните и качват с верните отговори, за да може всеки да види и да свери. Имаме си групи в много платформи и работата върви. Аз имам училищния акаунт на моя приятел - и той моя, и един път, когато спеше, направих вместо него тест и никой не разбра”.

“Правим колективно тестовете, говорим заедно, изслушваме се, има изключителна координация. Мога да кажа, че екипната работа сега е много повече - повече си помагаме, отколкото в училище. Имаме няколко схеми. Например, за някой тест правим две групи - едната решава отгоре надолу, другата отдолу нагоре. Или, ако са ти дали тест от друг клас, за който знаеш, че е същият, но въпросите са разбъркани - тогава един чете, а другите търсят отговорите”.

За дигиталните умения

“Имам съученици, които могат да намерят отговорите на повечето тестове. Например, учителят е взел тест от някой сайт, който не е толкова голям и е vulnerable, не мога да се сетя как се казва на български… да, уязвим. Има места в интернет, където се обменят кодове - там може да намериш скриптове и инструкции как да ги използваш, ако искаш да намериш отговорите на теста. Отваряш конзолата на сайта, изпълняваш инструкциите, които рънват неговия скрипт в сайта. И получаваш верните отговори.

Какво трябва ли? Ами ученикът да е достатъчно любопитен и да притежава що-годе добри технологични умения. Не е кой знае какво - просто пействаш и цъкаш ентер, но трябва да знаеш какво търсиш и къде да го намериш”.

За оценките

“Много е важно всичко, което се преписва, да е вярно. Хората преписват за определена оценка и си я изчисляват - колко грешки трябва да направиш и къде, ако искаш 4.50 например. Като цяло внимаваме. Естествено, че ако цял срок си имал двойки и тройки, няма как да преписваш за шестица. Буди съмнение.”

“Много често се разделяме за някои въпроси от теста, тъй като, ако всички направим една и съща грешка, ще се разбере, че сме преписали. Трябва да има девиации, така някои “изгарят”, но пък не е съмнително… По физическо на никой не му пука - аз имам петица на теста за бадминтон”.

Образование в дигитална среда - не за всички

Но проблемите на дигиталното образование в България опират и до невъзможността такова да се осъществи. Причината е, че не всички деца и учители разполагат с компютри. През декември просветният министър Красимир Вълчев обясни в парламента, че МОН тепърва ще купува 108 000 компютъра, като за 80 000 от тях разчита на средства от европейския инструмент REACT-ЕU за справяне с последиците от пандемията. Тези 80 000 преносими устройства ще се насочат към 60 000 ученици и 20 000 учители, за да гарантират образователния процес за тези, които нямат компютри. Ще стане бавно заради тежките процедури и дефицита в световен мащаб заради пандемията, обясни Вълчев, който се надява напролет да има устройства за 24 000 учители. А за учениците без такива кога?

В системата на българското училищно образование има всичко на всичко 90 000 компютъра, две трети от които стационарни.

*Имената са сменени по желание на учениците