"Като дете всяка седмица ходих на уроци по турски", разказва един германец от турски произход. Той си спомня, че в часовете по турски учителите величаели "славната турска република и битката ѝ срещу вражеския Запад през Първата световна война". Този германски гражданин е бил едно от хилядите деца с турски, гръцки, сръбски или португалски корени, които са били изпращани от родителите си на уроци по майчиния им език. Часовете се провеждали в германските училища, а преподавателите произхождали от съответните държави, които, впрочем, им плащали и заплатите.

Тази система бе създадена преди повече от 40 години, когато в Германия пристигнаха стотици хиляди гастарбайтери от Южна Европа и Турция. Навремето всички мислеха, че тези хора все някога ще се завърнат в родните си страни. Преподаването на майчиния език трябваше да им помогне да се адаптират по-добре след завръщането си. Много от тях обаче останаха в Германия.

"Ние не знаем какво става там"

И днес на много места в Германия все още има часове по майчин език. Често такива уроци се провеждат и в държавните училища. Отговорността за обучението обаче носят консулствата на съответните държави. Те съставят учебните планове, избират учителите и им плащат заплатите. Много от тези учители не говорят немски и поради тази причина не поддържат контакти с германските си колеги.

Дълго време никой не се тревожеше от факта, че учебните планове за часовете по турски език, които се посещават от хиляди деца, се съставят от турските власти. Много от тези деца отдавна са германски граждани, но германските власти и училища не контролират по никакъв начин преподаването на майчин език. Откакто обаче германо-турските отношения се влошиха, много германски политици от различни партии призовават за засилен контрол върху обучението по турски език.  "Проблемът е в това, че ние нямаме никаква представа какво се случва в часовете по турски", казва Хилдегард Бентеле от берлинската фракция на ХДС, която е говорителка по образователните въпроси. Според нея е крайно време за въвеждането на държавно финансиране и контрол на това обучение. Тя се опасява, че "обезпокоителното развитие в Турция може да стигне и до Германия и германските училища".

Ледников период в отношенията

В последно време турско-германските отношения стават все по-лоши, като влошаването се усети особено силно след неуспешния опит за преврат от юни 2016. Турското правителство предприе репресивни мерки срещу предполагаемите пучисти и срущу всички онези, които минават за противници на президента Ердоган. Германски политици критикуват изключително остро тези действия на Анкара. Острите спорове между поддръжниците и противниците на Ердоган междувременно се пренесоха и в Германия. Преди няколко седмици те достигнаха своя апогей със забраната за политически изяви на турски политици в Германия във връзка с конституционния референдум, в отговор на която Ердоган обвини Германия, че използвала "нацистки методи".

Към всичко това се прибавиха и подозренията, че турски имами и агенти на турските тайни служби шпионират противниците на Ердоган в Германия, както и някои германски политици. Сега мнозина се опасяват, че националистическата агенда на Ердоган може да бъде привнесена и в германските класни стаи. Синдикатът за възпитание и наука (GEW) бие тревога: експертите твърдят, че учебните планове стават все по-националистически и религиозни, защото никой не упражнява контрол върху тях. "Ние получихме няколко жалби, но просто не знаем какво става там", казва говорителят на синдиката Матиас Шнайдер.

"Моите политически възгледи нямат място в класната стая"

Хилдегард Бентеле от ХДС е почти сигурна, че новите турски учители, започнали работа в Берлин през 2017, са лоялни спрямо Ердоган. А част от учителите по турски език, назначени на работа от местното правителство в Северен Рейн-Вестфалия, се опасяват, че родителите ще отпишат децата си от редовните турски часове, защото смятат контролираното от властите преподаване за "твърде критично спрямо Ердоган".

Айфтер Ючеташ не споделя това становище. Тя самата е учителка и координира дейността на 55 турски преподаватели в Берлин. Айфтер Ючеташ казва, че е разочарована от политиците и медиите, които представят обучението по турски език като "неправилно". "Ердоган в класните стаи? Това няма нищо общо с реалността. Разбира се, че и аз имам политически възгледи, но те нямат място в класната стая. Ние нямаме какво да крием", казва тя.

ДВ отправи запитване до турското консулство с молба журналисти да посетят организираните от него училищни курсове. Тя бе отхвърлена. "Понастоящем подобни посещения не са възможни", заяви сътрудничка на консулската служба. Тя обаче не можела да каже защо.

***

Припомняме Ви и нашето видео: