Печална е славата на гръцкия остров Лерос - островът на изолирани с години психично болни. Може би сте гледали и документалната лента за социалния дом край Ню Йорк - Уилоубрук, в който душевно болните живеят оковани във вериги или сте чували за психиатриите край Мюнхен с по 1000 затворени в тях.

Преди 50-тина години светът започва да се отдалечава от стария институционален модел. Заменя складовете за хора с услуги в общността. България започна реформата на грижата за своите деца едва преди 10 години. Но сега може да навакса - доста ускорено, което носи рискове, но и дава шанс за присъединяване към цивилизования свят.

Институциите не са български феномен

Сигурно има организационен юруш и дефицити. Факт са недобрата координация между министерствата, старите стереотипи в някои общини. Къса се и връзката между отделните политики - социално подпомагане, здравеопазване, правосъдие, закрила на дететото, жилищна политика.

Създават се "имитации" на институционалния модел. Недостатъчен е капацитетът. Механизмите за финансиране и подкрепа на семействата скърцат. Но всичко това не е основание да лепим етикета "опасно".

В Северен Рейн - Вестфалия има 25 000 деца и младежи, временно или постоянно отделени от биологичните си семейства, защото родителите им са рисков фактор за тях. Но тези деца не живеят в складове за по 50 - 100 души. И не прекарват целия си живот в социално изключване.

За децата с увреждания от целогодишните институции в България светът най-често приключва до оградата на социалния дом. И не за година, две или три, а завинаги. След детската институция следва трансфер в следващия склад - за възрастни.

Деца на килограм

Само ако не сте виждали детските домове в Гомотарци, Медвен, Горна Козница и др. можете да кажете, че е опасно да бъдат закрити подобни детски институции. Колко от децата в Германия, отделени от семействата си, са изключени от обществото за цял живот?

Колко са починалите от глад или занемаряване през последните 10 години? Или колко от тези деца, които по една или друга причина е трябвало да бъдат отделени от семействата си заради риск, попадат на място, на което живеят в още по-голям риск?

По данни на БХК поне в 8 дома в България се практикува незаконно връзване или фиксиране към легла и инвалидни колички, поставяне на усмирителни ризи, с цел контрол. Има поне 17 документирани случая на физическа имобилизация. На 90 деца е прилагана „химическа имобилизация“ с тежки невролептични медикаменти.

Била съм във всичките така наречени български специализирани институции за деца с увреждания през последните 10 години. За това време в тях са починали 238 деца от глад, неглижиране, лоша хигиена, студ, насилие.

Още около 103 са страдали от недохранване и е имало реален риск да умрат от глад през 2010г., според констатациите на БХК. Това е не просто организирана престъпност, а нещо повече, институционализирана, при това насочена срещу най-уязвими човешки същества, казва Маргарита Илиева - директор на правната програма на БХК.

Опасно е друго

Изследвания сочат, че 3 месеца в институция забавят развитието на детето с 1 месец. Заради всичко това до 15 години /след като не е възможно по-рано, именно, за да не се прави реформа на юруш/ трябва да бъдат закрити сегашните детски фабрики за аутсайдери в България.

Да създадеш човешка среда за живот не е опасно. Опасно е, че институцията се смята или поне доскоро се смяташе за добро място за отглеждане на деца. Скандално е, че социалното изключване на маргинализираните групи е нормализирано в културата на българина, както казва социалният антрополог Харалан Александров.

От гледна точка на цялото знание за индивидуалното развитие, институциите са фабрики за осакатени съдби. Най-сетне в България има консенсус по извеждането на децата от домовете. Държавата заявява, че ще ни облекчи в "неудобството" да живеем с различните.

Големият въпрос е как институционално, политически и финансово да се случи това. Има риск от провал, но политическата воля за подобна кауза заслужава да получи шанс.