Фалшива благотворителност
5 февруари 2008Дали фалшивото пеене на участниците не издава фалш на цялото начинание?
Оставям настрана същинските намерения, закъснялата реакция и пошлия начин, по който самата телевизия и участниците в това шоу си правят реклама за сметка на чуждото нещастие. Оставям настрана и факта, че въпросната телевизия прояви загриженост едва след като Би Би Си показа собствен филм за състоянието на този дом. Тук ще подмина и въпроса, който се очерта ясно във филма на Би Би Си – не парите и дори не толкова условията са проблемни в този и други домове в България, а липсата на истинска човешка грижа, неподправеното човешко отношение на специалисти и обикновени хора, сред които подобни деца трябва да живеят. Сегашната им изолация и третирането им като полу-човешки същества е най-големия им проблем.
Искам да кажа няколко думи за естетиката на това телевизионно шоу.
Тя изцяло е издържана в стила поп-фолк.
Кичозна натруфеност, откровено подчертаване на сексуалността и гримирани до гротеска женски лица. Подобни концерти дават по специализираните телевизии за чалга и този с нищо не се различава от тях. Това, което най-много ме провокира обаче, бе фалшивото пеене. Никой от „великолепните шестима” не успя да изпее прилично нито една песен, въпреки че ги съпровождаха чудесни музиканти. Не знам дали това е било преднамерено търсено, но грозните крясъци на Марияна Векилска или Тити Папазов бяха красноречив образ на фалшивостта на начинанието като цяло.
Мислех си защо не избраха хора с хубави гласове, които могат да пеят добре.
Или защо тези участници не направиха нещата, които могат най-добре.
Тити Папазов да вкарва баскетболната топка в кош, Марияна Векилска може би да сготви за децата и т.н. и т.н. Защо в България на артистичните прояви се гледа като на нещо достъпно за всеки и си смята, че пиянското крещене на маса спокойно може да бъде представено чрез телевизионния екран като висша форма на благотворителност? В случая благотворително се отнесоха онези зрители, които са гледали и десет минути от това предаване и все още не са изгубили чувството си за вкус и за нормалност.