„На Буздлуджа за пореден път експремиерът каза, че няма да подаде оставка като илюстрира това с цитат от „Опълченците на Шипка” – из втора страница на вестник „Новинар”.

Надали традиционната буздлуджанска среща на социалистите би имала особено значение, ако след един мандат съучастие във властта, те не ни оставяха руинирана на ента степен държава. Не че този факт е простим, но още по непростима е последователността, с която БСП съвместно с Догановите ястреби, възвръщаше и налагаше най-неприятните заговорнически модели на управление от времената на късния комунизъм и разставяше по възлови за страната постове извадени от навталина люде с партийносекретарски манталитет и мислене.

Зад фасадата на инфантилното говорене

Зад фасадата на инфантилното говорене, неоспорим специалитет на бившия премиер Станишев, се разиграваха грабежи, облагодетелстващи партийните елити и прилежащите им бизнес обръчи, на гърба на гражданите се експериментираше чутовна наглост, затова и социалната ножица не просто се отвори, а зейна като неизпълнима пропаст. Видя се как другарите на правителството и президента пазаруват на едро панаири, ловни стопанства, крайбрежни ивици, мини и тецове, как съдът изпълнява партийни поръчения, а една социална министърка потропва с токчетата на свръхскъпите си обувки от крокодилска кожа из разрастващата се реална мизерия на огромна част от населението.

Фалш и в социалните стратегии

Дори криворазбраните социални стратегии бяха развращаващо фалшиви – от безплатните тестени закуски в училище, с които децата хранеха уличните кучета, до морето за пенсионери. Буздлуджанските патоси, взети отгоре на всичкото назаем от Вазовите опълченци, показват, че нищо старо не е забравено от социалистите и нищо не е научено, уви, показва го и бездънната дупка в бюджета.