Над 60 на сто от българите продължават да възприемат положително членството в ЕС, но погледът им е станал по-реалистичен. „Хората са убедени, че еврочленството няма да оправи България, но въпреки това вярват, че то ще й помогне да не потъне", казва социологът Живко Георгиев по повод резултатите от социологическо проучване за нагласите към европейските институции. Изследването на "G Consulting" е направено между 20 и 26 юли 2010 година. Според 39% от анкетираните България е спечелила от членството си в ЕС, за 36% нищо не се е променило, а според 14% страната е загубила от присъединяването.

Като най-голяма ценност се възприема свободното пътуване и достъпът до европейската образователна система. С еднаква тежест са еврофондовете и контролът върху тяхното харчене. "Българите приемат еднакво добре и моркова, и тоягата. Вече са овластили европейските институции като гарант и имат очаквания от тях", подчертава Живко Георгиев.

Евродепутатите от ГЕРБ - бяло петно

Позитивните оценки за европейските институции са засенчени от неосведомеността за работата на българските евродепутати. 31% от българите не могат да посочат нито едно българско име в Европейския парламент. Евродепутатите - и най-вече тези от ГЕРБ - не са достатъчно познати за хората. Изненадващо е, че привържениците на ГЕРБ познават по-добре евродепутатите на другите партии, включително от ДПС. Едва 14% от избирателите на ГЕРБ, които в момента са около една трета от електората, могат да посочат поне един от петимата евродепутати на партията, а за всички 1.000 анкетирани този дял е 11%.

За сравнение - 53% успяват да посочат поне един депутат от БСП, 43% познават евродепутатите от Синята коалиция, а 41% могат да назоват имена на евродепутати от НДСВ. За уточнение: НДСВ „се радва” в момента на електорално влияние, което възлиза на малко над 1%... Сред десетте най-известни български евродепутати няма нито един от ГЕРБ. В първата тройка са Надежда Нейнски (Синята коалиция), Антония Първанова (НДСВ) и Ивайло Калфин (БСП). Най-познат в интернет е Кристиян Вигенин (БСП).

Фактът, че едва 11% от българите могат да посочат името на поне един евродепутат от ГЕРБ, се дължи според социолога Живко Георгиев на „конспиративната комуникационна политика на ГЕРБ”, както и на стереотипа на партията да държи на пиедестала 2-3 имена. „Не може управляваща партия да води конспиративно съществуване и да работи в сянка като клетка на Ал Кайда. Това е лоша партийна политика, която освен че е обидна за избирателите, може да изиграе лоша шега и на управляващите”, казва Живко Георгиев.

Фабриката за надежди вече не работи

Според него корупцията и организираната престъпност са изместени в актуалния дневен ред на обществото от икономическата ситуация. Безработицата е проблем номер едно за българите, според проучването. За 49% от българите икономическата ситуация е „лоша”, а за 19% - „много лоша”.

Най-големият срив на оптимизма е сред прослойката, която през 2008 г. социолозите обявиха за новата средна класа. Сред младите образовани хора и дребния бизнес социолозите регистрират възстановяване на емигрантските нагласи на нивата от началото на 90-те години. Което означава, че българската фабрика за надежди, отворила врати преди 20 години, вече не работи.

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Д. Попова-Витцел