През февруари 1933 предизборната кампания е в разгара си. Изборите за състава на новия Райхстаг предстоят на 5 март. Но политическото противопоставяне преминава под знака на една-единствена тема - подпалването на Райхстага, представено като комунистически заговор. Канцлерът Адолф Хитлер и други водещи националсоциалисти се вкопчват в тази предизборна тема и по този начин умишлено подклаждат опасенията на хората от избухването на комунистическа революция. С безпрецедентна вълна от терор и насилие Хитлер и неговите съмишленици потопяват страната в страх и ужас.

След пожара в Райхстага на 27 февруари 1933 Германия влиза в извънредно политическо положение. Пред всички обществени сгради патрулират тежковъоръжени групи, полицаите търсят заподозрени по влаковете. По улиците членовете на щурмовите отряди на нацистите и полицаите преследват противниците на националсоциализма. А в това те са максимално улеснени: ден след пожара президентът Паул фон Хинденбург подписва т. нар. "Декрет за закрила на народа и държавата", покрай който отпадат гарантираните от Конституцията основни права.

Хитлер е навсякъде

Основна мишена на нацистите са комунистите. Имуществото на Комунистическата партия е отнето, комунистическите вестници са забранени. Хиляди привърженици на Комунистическата партия, но и социалдемократи са арестувани или трябва да избягат в чужбина. "По отношение на тях не може да става и дума за справедливост, а само за унищожение и изтребване", казва Херман Гьоринг, който тогава е шеф на пруската полиция.

Същевременно националсоциалистите задвижват пропагандните си механизми. Йозеф Гьобелс нарича изборния ден 5 март "Ден на пробудената нация". Страхът от комунистически преврат се подклажда интензивно, а Адолф Хитлер е представен като спасител. Тази тактика има голям успех. "Сега трябва да му окажем подкрепа с всички средства", гласи един от апелите в полза на партията на Хитлер.

За предизборната си кампания нацистите използват всички модерни средства: по радиото, с филми и благодарение на въздушния транспорт Хитлер присъства навсякъде из страната. Срещу политическите си противници пък - като социалдемократите - те използват насилие, за да попречат на пълноценното им участие в кампанията - хората от щурмовите отряди атакуват събиранията им и бият участниците, докато полицията гледа безучастно. Жертвите на този терор са 69.

В самия изборен ден германците се насочват към урните. Избирателната активност е висока - почти 89 процента. Хитлер разчита на сигурна победа, но германците го разочароват - неговата партия получава само 43,5 процента от гласовете, респективно - 288 от 647-те места в Райхстага. Резултатът не е достатъчен за съставянето на самостоятелно правителство, а има и още нещо - въпреки провеждания от нацистите терор, Комунистическата партия получава 12,3 процента от гласовете, а социалдемократите - 18,3.

Все пак националсоциалистите имат най-силно присъствие в парламента и заедно с партньорите си формират стабилно мнозинство. Освен това Хитлер отбелязва като свой успех това, че за него и за неговата партия са гласували хора от всички слоеве и класи, т.е. Националсоциалистическата германска работническа партия се е превърнала в истинска "народна партия".

Оттам нататък злото сякаш няма край

Резултатите от последните полудемократични избори, предшествани от безпримерен терор, имат при това само символично значение: мандатите на комунистическите депутати са отнети, а Социалдемократическата партия не след дълго е забранена. Междувременно нацисткият режим увеличава изстъпленията си - вече насочени и срещу евреите.

"Невероятно е колко бързо се срива всичко", пише по този повод в дневника си германско-еврейският професор Виктор Клемперер, визирайки упадъка на морала и свободата на германците. Все пак на 5 март германците поне имат някакъв избор, но не и на следващите избори през ноември 1933 - тогава вече има само една-единствена партия: националсоциалистите.

Автор: М. фон Любке, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева