В известното си проучване за връзката между щастието и икономическите показатели американският професор по икономика Ричард Ийстърлин констатира, че по-богатото общество не е и автоматично по-щастливо общество. Казано иначе - парите сами по себе си не могат да осигурят щастие. Вярно е, че хората сравняват доходите си и се стремят да получават повече от съседа или колегата. Когато обаче благосъстоянието в дадено общество расте, това не го-прави по презумпция и по-доволно, твърди Ийстърлин.

Отвъд прага на благосъстоянието

"Парите все пак ни правят щастливи" - твърдят в едноименната си книга, която отскоро е на германския книжен пазар трима университетски преподаватели - Йоахим Вайман, Андреас Кнабе и Рони Шьоб. Те дефинират нематериалните фактори за човешкото щастие, най-важните от които са здравето, семейството и приятелите, и илюстрират своите изводи с прости примери. При това изненади всъщност няма.

Основната констатация е свързана с извода на Ийстърлин, станал известен по-късно и като "парадокс на Ийстърлин": в дадено общество по-богатите като че ли наистина са по-щастливи от бедните, но от друга страна по-богатите общества като цяло не са по-щастливи от по-бедните общества. Ако това е вярно, то след достигането на един определен праг на благосъстояние, политиците трябва да престанат да преследват нарастването на неговите стойности, пишат авторите на "Парите все пак ни правят по-щастливи".

Грешите, господа!

От 80-те години до днес реалните доходи в Германия са нараснали от около 20 хиляди на 34 хиляди евро годишно. Това обаче не е направило германците по-доволни от живота: в т.нар. "скала на задоволството". В нея най-високата степен на щастие е десет, но през всичките тези години щастието на германците остава константно седем. Според Вайман, Кнабе и Шьоб това противоречие с тяхната теза се дължи на методична грешка в предишни изследвания. Така например те питат дали наистина могат да се сравняват отговорите на хората през различните години и десетилетия, и не зависят ли те и от други фактори? Или - дали оценяваното със седмица щастие в наши дни не е по-различно от щастието, оценявано също със седмица преди 20 или преди 30 години.

Друг важен аргумент на тройния авторски колектив е, че "парадоксът на Ийстърлин" не разглежда явлението в неговата продължителност във времето, а само в един точно определен момент. Т.е. подобни изследвания игнорират ефекта от трайността на усещането за задоволство /щастие/. Така напр. колкото по-дълго живеят хората, толкова по-дълго време се те радват на своето щастие.

АГ, ФАЦ, ДАПД, Е. Лилов; Редактор: Б. Михайлова