Коментар на Аделхайд Файлке:

Резултатът не е обвързващ, но въпреки това провалът на референдума в Македония е горчив хап за всички: за Скопие, за Атина, за онези от ЕС, НАТО и от целия регион, които подкрепят евроинтеграцията на Македония.

Все още нищо не е загубено, но резултатът от всенародното допитване илюстрира нагласите сред населението и дава повод за размисъл. Въпреки че 90% от хората, отправили се към урните, гласуваха ЗА, както сега някои се опитват да разкрасяват нещата, повечето македонци замълчаха или дори активно бойкотираха референдума.

Предупредителен сигнал за всички 

Оказа се, че сега я няма онази очаквана широка подкрепа за процеса, който обединява три важни въпроса за бъдещето на Македония: споразумението за името с Гърция и интеграцията на балканската държава в ЕС и в НАТО. Провалът на референдума същевременно е предупредителен сигнал не само за развитието на страната, но и за бъдещата геополитическа ориентация на балканската държава.

Скопие получи масирана подкрепа от високопоставени политици като Ангела Меркел, Себастиан Курц и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Въпреки това премиерът Зоран Заев и неговото правителство не успяха да мобилизират достатъчно населението и да го убедят в предимствата от сделката. Съпротивата на противниците е твърде емоционална и твърде остра. С избора си да не гласуват някои македонци искат да накажат правителството, а други просто не желаят да приемат името "Северна Македония".

Изгубените десетилетия

Бойкотът на референдума показва дълбокото политическо разделение в македонското общество и голямата несигурност по въпросите на националната и европейската идентичност. Чувството за национална гордост трябваше да бъде потушено в полза на европейската перспектива - само че тази сметка не излезе. Тъкмо напротив. Силно емоционализираният спор за името на страната се превърна във въпрос за македонската нация и идентичност.

Това е отмъщението на онези изгубени десетилетия, през които беше предприето твърде малко във вътрешнополитическо и международно отношение за решаване на гръцко-македноския спор за името и за наследството на античната империя. ЕС и НАТО също се бавиха дълго в това отношение и не сториха кой знае какво.

Днес несъгласието, страхът и раните в Скопие са дълбоки. Предишната еуфория за членство в ЕС и НАТО отстъпи място на съмненията. Вярно, че съмненията за руска намеса в референдума не бяха подплатени с доказателства. Но въпреки това антизападните нагласи в Македония нарастват. Борбата за умовете на хората е в пълен ход.

Ролята на опозицията

ВМРО-ДПМНЕ триумфира след провала на референдума. Според опозиционната партия, правителството на Зоран Заев се е провалило, също както и самото Преспанско споразумение. Въпреки уверенията, че държи на интеграцията на Македония в ЕС и НАТО, опозицията е непреклоннна по отношение на името на страната и след успешния бойкот на референдума се чувства по-силна. Със своите вътрешнополитически борби за власт тя взима за заложник цялата страна.

Сега македонският премиер Зоран Заев залага всичко на една карта: за да влезе в сила споразумението за името с Гърция, македонският парламент трябва да го одобри с мнозинство от две трети. Затова още в неделя вечерта Заев призова депутатите от опозицията за подкрепа и заплаши с предсрочни парламентарни избори.

Понастоящем бъдещето на страната е по-неясно откогато и да било. Затова по някакъв начин сега невъзможното в Скопие трябва да стане възможно. В противен случай сделката с Гърция ще пропадне, а членството в НАТО и присъединяването към ЕС ще се отдалечат безкрайно. А последиците за Македония ще бъдат фатални.