И отново турската лира е в криза: в четвъртък курсът ѝ падна до 0,1204 долара, което  представлява обезценяване от 1,4 процента. Предишния ден турската валута вече беше загубила един процент от стойността си спрямо щатския долар. Това са екстремни загуби за един валутен пазар, на който колебанията обикновено са от порядъка на промили.

Ердоган ли е виновен?

Сривът на лирата идва в резултат на икономическата политика на турския президент, възприемана от финансовите пазари като екстремна. След като през март т.г. Ердоган уволни шефа на Централната банка Наджи Агбал заради вдигането на основната лихва от 17 на 19 процента, сега президентът създаде ново напрежение на пазарите с едно драстично изказване. Той обяви, че Турция се намирала в битка срещу тройна злина - инфлацията, лихвите и обменните курсове.

Преди по-малко от три месеца турският президент изглеждаше готов да преглътне "горчивия хап" на по-високите лихви като мярка срещу драстичния ръст на потребителските цени. Очевидно е променил мнението си, тъй като наследникът на Агбал в Централната банка е Сахап Кавчиоглу - бивш депутат от управляващата партия на Ердоган и привърженик на политиката на ниските лихви.

Ердоган рискува нова криза на лирата, предупреждава експертът по валутните пазари от Commerzbank в Лондон Тата Гоуз. "Със своето де факто вето върху високите лихви той разрушава доверието във валутната политика", уверява наблюдателят.

А Турция практически не може да направи нищо, за да спре бързо растящата инфлация, която през март достигна 16,2 процента. Някои експерти разчитат на това, че въвеждането на контрол върху капиталите може да спре бягството на пари от Турция. Но трудно ще бъде наложено обхватно наблюдение, тъй като Турция просто е прекалено зависима от чуждите капитали. Освен това прекъсването на свободното движение на пари окончателно ще убие доверието в турските финансови пазари. 

Още през 2018 година носителят на Нобеловата награда за икономика Пол Кругман предупреди за опасността от това турската икономика да влезе в "спирала на смъртта". Като една от причините за това тогава той посочи именно зачестилите посегателства срещу независимостта на турската Централна банка.

Пряката последица от това би могла да бъде ново обезценяване на турската лира. А това от своя страна ще надуе инфлацията, тъй като много стоки ще се внасят скъпо от чужбина. Същевременно разходите на фирмите, а и на домакинствата отново ще нараснат. Сривът на лирата ще затрудни и обслужването на задълженията в чужда валута. Много турски компании имат кредити именно в твърда валута - в долари или евро.

По-нататък по спиралата ще последват нови фалити на фирми, безработицата ще нараства, а потреблението ще се свива. Така кризата ще удари реалната икономика. Логичната последица от всичко това ще бъде нова загуба на доверие от страна на инвеститорите, което пък ще засили натиска над турската лира и така спиралата ще започне да се върти отначало.

Спасението може да дойде само от МВФ

Лондонският анализатор Тата Гоуз и други експерти очакват нов срив на турската валута: вече има прогнози за до 20 процента ново обезценяване на лирата. В края на 2021 година курсът ѝ може да спадне до 10 лири за един щатски долар. В момента доларът се разменя срещу 8,26 турски лири.

Единствената възможност да бъде предотвратен този сценарий е отпускането на спасителен пакет от МВФ, смятат експертите. Такава стъпка може да възстанови донякъде доверието на пазарите към важни турски финансови институции. Турският президент Ердоган обаче засега отхвърля идеята за помощ от МВФ, тъй като такава програма ще подкопае авторитета му.

***
Вижте и това видео: